|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЧЕТИРИТЕ
ОТ ПОСЛЕДНАТА СТАЯ
Във жълтата от смърт последна стая -
там ангелите злъчни обикалят,
слухтят над лунни старчески овали -
във жълтата от смърт последна стая
отплуваха вековните старици
на восъчни достойни каравели.
Най-Бялата попи в чаршафа. Леден
дъхът й затрептя, като мушица
с поръбени от залеза крилца,
над факли от умиращи лица.
Най-Милата напълни се с омраза,
тя не посмя да ахне, дълго тъпка
ръждива кръв - и вулканична пъпка
израсна над града... но ни запази.
Единствено натрапчиви, широки
вратите на очите й блестяха
разтворени, но верни там лежаха
на пъстрите й плитки двата смока.
И никой не поемаше натам.
Най-Живата забрави ад и срам -
Надигна се, подканващо съблече,
простря червена нощница на стола,
изпъна се неистова и гола,
пришпорена от мраморната вечер -
извика и в екстаза засънува.
И тя напусна сбърчената кожа,
разплете жилите и ги положи,
изгря душата й... А тя отплува.
И дълго ги изпращаше, една,
ръката на четвъртата жена.
Е.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
09. 07. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999
|