|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЪРНАТА
Тялото на непознато момиче, 6 януари 1994
година, около 2 часа след полунощ
Цъфти под мене Мъртвата, проникват
зърната й в утробата ми чужда.
Покълват детски пръсти от зърната
и се разхождат като невестулки,
играят си със тайната велика,
погребана във тялото ненужно.
Зърната пазят новия зачатък
на мъртвата озлочестена булка.
Вървя по върховете на гърдите,
събирам с устни тромави зърната,
а Мъртвата се прави на заспала
и нещо във косата ми прошепва:
една сълза от шепота излита,
изчезвам сред соленото й блато,
но Мъртвата ме скрива с одеало
като под суха и студена клепка.
Мълвим под клепката, зовем плътта си
във своя бял затвор да ни изпрати,
да ни повие в своя уплах верен.
И Мъртвата в мълвенето разкъсва
гърдите си и с нея аз се сраствам...
но пръсват се зърната..........................
И когато
събудя Мъртвата, ще се намерим
в танцуваща гора от детски пръсти.
__________________________________
Записка на Р.С.: “Тогава трябва да съм я разгърдил, защото
спомням си, че правеше някакви слаби движения още с устните си и мене ми се
е струвало, че мъчно диша.”
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.
|