Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗАТОЧЕНИЦИ
или
ДЕТСКИТЕ КОВЧЕЗИ
web | Висящите градини на България
Реч, произнесена от файтон в работническия
квартал на 20 декември 1994 година
Като мраморни лодки белеят ковчезите,
приютили телата на малките пътници.
Из крайбрежната тиня се щурат лодкарите
и потягат весла към водата изплезени.
И съглеждам след малко как вземат ги мътните,
водораслите с рибите, после клоните с гаргите.

Тези плачущи татковци под върби абаносови
крият криви усмивки, защото е щастие
да изпратиш детето си някъде другаде,
само тук да не бъде... Озъбват се носово,
малко гробче поръчват със форма на Австрия
и изкуствено славейче вечер - за будене.

Но къде заминават децата ни, татенца?
С тези лодки, които минават за дъбови,
ала пак ни минават, защото са чамови
ще заминат на дъното... Дайте грозните патенца
и децата ще стигнат до остров със гълъби
и до свят, в който плачат хамали и камъни.

И когато се върнат децата ни с фракове,
пролетта ще ухае на призраци чувствени
и ще цъфнат луни над далечните гробове,
ще посеем зърната на белите макове,
и децата тогава ченета изкуствени
ще извадят за нас от мистичните джобове.

И ще сложим ченетата златни и истински,
и с богати усмивки ще тръгнем сред хората,
милиарди слънца ще се къпят в устата ни.
Ще настъпи Зората на нашето кискане
и в свистящите струи ще скърца умората
като шлеп със селяци към рая изпратени...

Но сега спят децата и клепачите синкави
скриват двете луни на зениците сплашени.
Всеки татко повива сам своята мания,
на детето си стъклено шепне: - Ех, синко, ти
ще забравиш за нас, но спомни си за нашите
жълти зъби с коронки от гнили мълчания.

     Глас от тълпата:
Недалеч от пазара
сто ковача коват
двеста детски ковчези.
А поетът повтаря:
-Тиха смърт, свята смърт.
Ей това е поезия!

     Тълпата запява:
Тиха смърт, свята смърт.
Всички спят в този Път.
Свята двойка от Там ни следи,
бди над Пътя с две черни звезди,
те - любов или смърт,
те - любов или смърт.

 

 

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.