Издателство
:. Издателство LiterNet  Електронни книги: Условия за публикуване
Медии
:. Електронно списание LiterNet  Електронно списание: Условия за публикуване
:. Електронно списание БЕЛ
:. Културни новини   Kултурни новини: условия за публикуване  Новини за култура: RSS абонамент!  Новини за култура във Facebook!  Новини за култура в Туитър
Каталози
:. По дати : Март  Издателство & списание LiterNet - абонамент за нови публикации  Нови публикации на LiterNet във Facebook! Нови публикации на LiterNet в Twitter!
:. Електронни книги
:. Раздели / Рубрики
:. Автори
:. Критика за авторите
Книжарници
:. Книжен пазар  Книжарница за стари книги Книжен пазар: нови книги  Стари и антикварни книги от Книжен пазар във Facebook  Нови публикации на Книжен пазар в Twitter!
:. Книгосвят: сравни цени  Сравни цени с Книгосвят във Facebook! Книгосвят - сравни цени на книги
Ресурси
:. Каталог за култура
:. Артзона
:. Писмена реч
За нас
:. Всичко за LiterNet
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
УХОТО
 
web | Висящите градини на България
Тялото на Диана, 19 януари 1994 година, около
23 часа
По хлъзгавото стълбище на малкото момичешко ухо
промъква се езикът ми и стълбището алено звъни.
Нахлува алчна тишина като в изгубена тръба от Йерихон,
но от ухото веят гласове: Надолу, надолу, надолу,
                                                                       надолу слезни!

Ухото се разцепва  в скриптежа на студения език
и прилепи ще срутят разголените светли кухини,
а мекият хрущял се пука като шлем на стар войник,
но ме повлича влажният възторг: Надолу, надолу, надолу,
                                                                        надолу слезни!

Стоварва се езикът ми на дъното в катранната мъгла:
там дебнат мрачни роби - те гледат в ясните му глъбини,
а после го подхвърлят, облизват го с любовни пипала
и хилят се над чуждия  език: Надолу, надолу, надолу,
                                                                        надолу слезни!

Момичето ще скъса ухото си от този робски смях,
едва държа ръцете му, из нямата ми паст викът снове -
защото виждам долу езикът ми да се топи от страх,
а робите го мелят в устата си с мъгливи гласове.

И те ще викат с него забравените свои имена,
ще го въргалят грейнали под облак от тържествени сълзи,
додето се превърне езикът ми в уплашена змия,
и бързо ги целуне, и тихо от ухото изпълзи.

______________________________
Записка на Р.С.:”Трупът е облечен в граждански модни горни и долни дрехи..."

 

 

© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet, 25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.