|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КОРСЕТЪТ
НА ПЕПЕЛЯНКАТА
Слово пред форума “Деца за един по-щастлив
свят” на 22 април 1995 година
на Боряна:
Изплува пепелянката, оправи си корсета,
смирено се приплъзна към спящото дете,
връвчица от корсета увисна вместо диря,
сподирена от сянка на сплескана глава.
Спри, гола пепелянко! Детето ще усети,
отровното му зъбче след теб ще порасте,
ще пробва, ще пробие венеца си малинен
и коренът ще зейне от детска кръв облян.
Не чува пепелянката. О, колко е приятно,
отърква мокро рогче о детското носле -
окото й пулсира - тъй паметно се радва
как тялото прелива от снежния корсет
и щедро се разлива и съска: Мое злато,
подай ми малки устни, наляти в млечен плен,
над мокрото креватче вдигни любовна клада,
пък нека да изсъхна като змия на плет!
Плете плет пепелянката, пленителна и плътна,
пълзяща, пълнокръвна, пламтяща пелена.
Детето се обръща в съня си да я пипне,
страхува се с големи затворени очи,
но съска пепелянката и сякаш че преглътва
винетката нетрайна на детската вина,
тъй мило пепелява, покрита с пепел ситна,
извивка на протяжна и хлъзгава жена.
Във своя змийски празник детето се отпуска,
у него изсветлява любовната тъга,
и чезне пепелянката във кожата си суха,
щастливо изтънява в разкъсан ореол -
корсетът се разтваря от змийското изкуство
и люспите полепват по детската снага...
Устата я проклинат, главата в сън се люшка
като хайдушки череп, като фенер на кол!
Змията и детето преплетени линеят,
притихват, сенки пъплят в кълбо от розов студ,
с разцепено езиче детето се премята,
побутва пепелянката, обляна в слуз и мед -
отърсва лъвска грива от спомена за нея,
изправя се, прекрачва унесения труп:
с крачето си строшило главата на змията,
детето кротко влиза във топлия корсет.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.
|