|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГРЪКЛЯНЪТ
Тялото на непознато момиче в
анатомическата зала на
21 февруари 1994 година
Там във гръкляна лежи душата,
цялата в дупки от сън и злато.
В дупките гледат страхливи мисли,
тръпне душата зла и златиста,
мислите клатят мокри главички -
искат да кажат: Ставайте всички!
Но се търкулват с пукот в тревата
и се изгубват отвъд душата...
Не във гръкляна, а в долината
между гърдите дебне душата,
в бистрата кожа, костите скрила
шава душата малка и мила.
Ето - напипвам влажния корен,
там е душата - в тъмната пора.
Слушайте, бедни братушки и братя,
в пората пуста тътне душата!
И ще изскочи в черно калосан
нейният дякон с тяло на косъм!
Първият косъм нека излезе,
нека се люшне гордо изплезен,
да го избръснат от жълтата кожа,
ала да счупи два тъпи ножа.
С голите глъдки на дръзки шербети
расне душата, кожата сцепва,
порите зейват, бдят смъртоносни,
вече се люшват яростни косми,
космите руси - златни душички,
искат да кажат: Ставайте всички!
Ето гората - твърда, космата,
тръгвайте, влизайте вкупом в гората:
остри души се поклащат гробовно,
свирят из нея очички оловни,
ала гората е толкова гъста -
никой не може да я избръсне.
Там ще изчезнат братушки и братя
и ще въстане отрова в душата.
Нека въстане, нека остане -
там във душата тупти гръкляна.
____________________________
Записка на Р.С.: “Задъхан наближих аз. Душата ми те виждаше.
Душата ми отгатна.”
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие Аб", 1999.
|