|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
БРАЧНА
НОЩ
Първи (ръкописен) вариант на слово, което
трябваше да бъде произнесено пред служители
от обредните домове на 27 май 1992 година
Сиви сватбари изпращат Великото винено слънце -
аз боядисвам корема му плосък и жълт.
Бързам да хвърля нощта на самотните вълци,
бързам да стигна върха на познатата гръд.
- Хайде, излизайте! Горе ме чака Оная!
Хуквам по стълбите, свалям пердетата с вик.
Чувам гръдта й как чака и виждам замаян -
Свети в устата ми моят запален език.
Влизам при Нея пиян, размотавам гласа си:
- Хайде, любима, ела да обяздим големия срам!
Някой извика: - Къде са очите ти късни?
Нея я няма от цяла година насам...
Ето - убивам огромната празна година...[1]
________________________
1 “Както се вижда, това слово започва
добре, лирично. Но не ми стигнаха силите да го завърша. Споменът, че нея
тогава я нямаше, едва не ме съсипа.” (Разяснение на П.Д. към първия вариант,
направено в разговор на 21 декември 1993 г. - бел. В. Ганев) [обратно]
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999
|