|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СМЪРТТА
НА БАРДОВЕТЕ
Реч при разпускане на дружеството
“Приятелите на нищетата” на 20 декември
1992 година
Приятели на нищетата,
отвън конете са строени,
цъфтят щастливите им зъби,
ухаят хълбоците смъртно.
Аз възвестявам: Мойте братя
изтръгват верните си вени,
плетат от тях небесни стълби
и жълти месечини къртят...
Ала до март ще сме готови.
Ще има всеки черно знаме,
ботуши гумени, чекия,
в която се е клел, лопата!
Тогава, казват, да изровим
от гробищата любовта ни
и в ямите да се укрием,
приятели на нищетата.
Но аз не вярвам в тези ями!
Те толкова вода пропускат,
че можем в тях да се издавим
под пукота на зли мехури.
Изплували в смъртта си срамна,
очите ни с калта ще хрускат
в устата на подводен дявол,
помислил ни за мравки щури.
Аз ви заклинам да не крием
във ямите случайни мръвки,
а да раздаваме телата,
да се разкъсваме, да хрусне
смъртта в ръждивите чекии -
додето изтечем и цъфне
душичката на нищетата!...
Аз режа долната си устна -
а тя е ягода прастара,
в която чака сок покълнал...
Спи сокът в мойта долна устна,
подобно кървава змеица,
и нека скоро да удари
езикът й резливо лъснал -
разпарчетени нека вкусим
окапалите си зеници!
Тогава Господ ще е весел.
Нахранен пак ще е народът.
защото ние сме дарени
с тръбящи, пеещи кореми,
осъдени да носят песни.
да вържем празната природа
с дебели непотребни вени!
Настава просешкото време.
И аз бунтарски песни меля
с извадена на слънце челюст.
© Пламен Дойнов, 1999
© Издателство LiterNet,
25. 12. 2000
=============================
Публикация в кн. "Мистификации", С., "Издателско ателие
Аб", 1999
|