АГЕНТ "ИРИС" И ВЕРА СЕ ЗАВРЪЩАТ ОТ ШВЕЦИЯ
И ЕДВА НЕ ПРЕТЪРПЯВАТ ИНЦИДЕНТ

web

В полета Стокхолм - Виена - София
тя притваря очи, отпуска свободно ръка,
но не умира, а само пресмята в мълчание
какво ще поискат от нея, как ще изпише с апломб:
статия за упадъка на скандинавската философия,
доклад за Комитета по култура, друг - за ЦК,
трети - за Второ главно, или за капитан Ананиев,
и портрет на Транстрьомер за "Литературен фронт".

- Аз съм там. Ти си тук. Аз съм тук. Ти си там.
- Ще оставим следи по самия небесен таван.

Само да не беше проклетата турболенция!
Горе - каша в главата. Долу - нервен стомах.
Ирис - сламка в окото. Вера - буца от страх.
Те се носят през отворената галактика
и се чудят как да опазят безценния си товар,
и чертаят най-съвършената тактика.
Вера - дъх на ловец. Ирис - сянка на звяр.

- Аз съм тук. Ти си там. Аз съм там. Ти си тук.
- Ще останем невидими в най-високия ултразвук.

Вера шепне името на незнаен шведски поет,
агент "Ирис" я тегли в бездънното нищо -
здраво вкопчени един за друг в светлия самолет,
който слиза надолу към софийското черно летище.

© Пламен Дойнов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 22.01.2017, № 1 (206)

Други публикации:
Пламен Дойнов. Балът на тираните. София: ИК "Несарт - Милен Миланов", Кралица Маб, 2016.