Дето слънце простора залива,
край разцъфнал до шипката глог,
сред лайкучка и чубрица дива,
теменуги, бодил и млечок,
ти си само подробност нищожна
в един хаос от мирис и цвят,
но нима е без тебе възможна
красотата на божия свят.