Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
СНЯГ
От сутринта все пада, пада, пада... Приседнал на прогнилата ограда, усещам как потъвам в бяла бездна, но все стоя, все чакам, все немея, та белки с белотата му се слея и в чистотата му изчезна...
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|