Разцъфна върху канари,
сред пущинак и пясък,
и на мъртвилото дари
ухание и блясък.

До тоя край от ехо звук
със мъка се прокрадва
и няма освен мене друг
на него да се радва.

Тъй бързо то през пролетта,
изнежено, нетрайно,
ще си замине от света
невидено, незнайно.

Нали красивото не мре,
а виж: листа то свива.
При изгрев-слънце тук дойде,
при залез си отива...