Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПЕСЕН НА МОРСКИТЕ МИДИ и охлюви, налепени върху тоалетната ми кутия, купена от един дребен атински търговец
Тук насила поставени от незнайна ръка, докога, изоставени, ще се мъчим така?Ние любим просторите с морска синя вода... Ах, какво все говорите: свобода, свобода... Задушени от спомени, тук с години лежим, пожълтели, поломени и опушени с дим. Край покривки избелени, посред книги безброй, зад пердета дантелени днес надаваме вой: Тук е трудно за дишане и при слънце, и мрак. Ний сме мъртви, не дишаме, но е страшно все пак. Да дочакаме края, та от кутията-ад да изхвръкнем през стаята на стопанина млад. Докога все потискани? Към морето, напред! Към вълните разплискани, макар и слаби наглед.
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|