Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
НА ГРОБА НА Ю. П. ВРЕВСКАЯ
Ах, за кой ли път белее кестена над твоя гроб. Птица из клонака пее. Пада тънък слънчев сноп. Всичко е така далеко. Няма Петербург, света. Пеперуда каца леко на пръстта. Чу ли я, Юлия? Крачи близо млада двойка. Свят щастлив се народи. Но в градината девойка чете “Пролетни води” и полегнала сред злака, зарад чуждите лъжи от съчувствие поплака, потъжи. Чу ли я, Юлия? Всичко е така далечно. Роба вече не е роб. Никой не живее вечно. Но край твоя тъжен гроб българка щастлива пее. Тъжни песните не са. Весело звуът люлее вред леса. Чу ли я, Юлия?
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|