Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕСЕН
Пада вред тишина, глухота. Тръгват в своя път прелетни птици. Кацат врани на черни ята по къртичини и лозници. И отвсякъде - влага и хлад. Тегне ниско небето сурово. Свършва вече един кръговрат, за да почне след време отново. И какво ми донесе той - страх, дребни грижи и мънички бури и на всичко отгоре към тях една есен сега се притури.
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|