Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЕДНОДНЕВКИ
След този дълъг ден от дъжд и влага, щом облаците минаха, веднага залязващото огнено светило прониза лепкавото дъно гнило на блатната вода. За миг топлика неочаквано отвсякъде извика цял милион мушици - да живеят поне додето милостиво греят лъчите сетни. В унес полетяха и, господи, какви щастливи бяха в живота си така жестоко кратък, но щом е даден той, то без остатък нима не трябва всичко да се вземе, щом има слънце и прекрасно време.
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|