Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДЪЖД
Дъждът внезапен по лицето ти се стича, а моята душа в душата ти наднича и тъй безсмислено събрани двете, додето превали, ще си държат ръцете, след туй ще литнат много надалече и няма никога да се завърнат вече, защото взеха от света каквото взеха, но взетото преди нима ще е утеха...
© Петър Алипиев, 1996 © Издателство LiterNet, 23. 12. 1999 =============================
|