СИНЯТА КЪРПА

Оля Стоянова

web

Тя гледа шарените кърпи пред себе си и не може да протегне ръка към нито една. Бяло и розово. Синьо и червено. Флорални мотиви и жар птици. Рози и лилии. Лен и коприна. Найлон и памук. Коя точно да вземе?

Тя стои на прага на джамията, държи сандалите си в ръка и се колебае. Краката й са потънали в червения килим, а около нея се оформя опашка - нали знаете онези нетърпеливи хора, които говорят нещо под носа си и започват леко да ви подбутват още една крачка напред, още половин крачка. Хайде де, просто вземи една кърпа, покрий се и влизай. Какво чакаш?

Тя гледа шарените кърпи и се колебае. Чужди кърпи на анонимни жени. Краищата на някои от тях са разръфани, върху червената има петно. Тълпата около нея се движи. Жени махат кърпите от главата си и ги оставят на купчината, други се протягат и грабват първата, която им попадне.

Тя стърчи с фотоапарат през рамо и не може да реши. Как да не се ядосаш? Ало, туристката, ако нямаш работа тук, просто се дръпни!

Накрая някоя от жените на входа взема нещата в свои ръце. Протяга се и прикрива голите й рамене с първата кърпа, която хваща. Тя й благодари на ум и прави крачка напред.

Вътре е хладно. Куполи и декорации. Флорални мотиви и тишина. Тя сяда на мекия килим. Преди да започне да снима, трябва да усети мястото. Винаги така прави. Най-важните неща не се хващат на снимка. Загръща се плътно със синята кърпа и притихва. От птиците със златни опашки се носи слаб аромат на чужд парфюм. Това трябва да е памук, казва си тя и разтрива плата между пръстите си. Отстрани на кърпата има гирлянди с бели цветя. Сигурно са лилии. И тогава усеща, че краищата на кърпата са съвсем мокри. Сякаш жената преди нея е плакала с часове.

Тя така и не вдига фотоапарата. Някои истории просто не стават за снимка.

© Оля Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.09.2015, № 9 (190)

Текстът печели Трета награда на конкурса за кратка проза, организиран от ErunsMagazine и LiterNet, 2015.