Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
И НИЕ СМЕ СВЕТА
Разпиляхме се по света,
всеки с различна мечта.
Когато пристигнахме,
сънувахме кошмари, че сме
там откъдето тръгнахме,
а сега се питаме:
"Пътят неизброден, това ли е?"
Един от нас работеше
във виенско кафене,
наричахме го Странджата.
"Не бойте се момчета" -
казваше той, ако не с друго,
ще сме богати на имена:
Гаро Американеца,
Тошо Канадеца,
Шукри Бурсата.
Освен богати на имена
разбрахме, че и ние сме света!
© Константин Стоянов-Окела
=============================
© Електронно списание LiterNet, 29.05.2000, № 5 (6)
Други публикации:
Константин Стоянов. Време е... София, 1996.
|