"If it bleeds, it leads!"
From the movie "15 Minutes"

Мистър Стив Янг беше един от най-добрите и опитни водещи на вечерните новини в известната американска телевизионна компания Би Eй Би. Тази вечер обаче, въпреки дългогодишния си стаж, той се чувстваше така, сякаш за първи път щеше да застане пред камерата. Янг с основание се притесняваше, че това, което му предстоеше да съобщи на милионите телевизионни зрители, можеше да му коства кариерата на всепризнат новинар.

Червената лампа в студиото примига, той отпи от чашата с вода и изчакал знака на оператора, оповести с широка усмивка началото на емисията.

- Добър вечер от студиото на Би Ей Би и водещия Стив Янг. Драги телевизионни зрители, зная с какво нетърпение очаквате вечерното ни предаване, но за съжаление ще трябва да ви разочаровам, тъй като все още не разполагаме с никакви новини. - Той направи едва доловима пауза и като си пое дълбоко дъх, продължи: - Може да ви прозвучи невероятно, но днес, поне до този момент, не бе извършено нито едно убийство, изнасилване или въоръжен грабеж. В училищата също беше спокойно и нито един ученик не бе заловен с огнестрелно оръжие. Напоследък и Белият Дом страни от светските клюки и скоро не ни е изненадвал с някой политически или секс скандал.

Водещият произнесе бавно последната фраза с лека ирония, като през цялото време поглеждаше крадешком в монитора пред него, в напразно очакване да се появи някоя вест от последната минута.

- Преди да дам думата на спортния коментатор - поде отново, едва успявайки да задържи усмивката си, - още веднъж ви моля да приемете нашите извинения. Надявам се, че до последната емисия за деня ще имаме достатъчно новини.

След като пуснаха рекламите, Янг разхлаби възела на вратовръзката си и доизпи водата в чашата. С усилие се надигна от стола си. За първи път му се случваше такова нещо. Осъзнаваше, че вината не е негова, но въпреки това изпита неопределен страх. Журналистическата му проницателност подсказваше, че изминалите няколко минути могат да се окажат фатални за цялата му кариера. Янг бе успял да се издигне по йерархическата стълба от обикновен кореспондент до главен водещ на осведомителната информационна емисия. Би било ужасна несправедливост, ако сега за една вечер всичките тези години на упорит труд и постоянство отидат по дяволите. В коридора на студиото се засече с отговорния редактор - мистър Хърли. Само това ми липсва, помисли си той разстроен и се опита да го избегне, но шефът го пресрещна на вратата и почти препречи изхода с възпълното си тяло.

- Какво има Янг, изглеждате ми много унил? - полюбопитства той.

- Ами, притеснява ме, че нямаше новини, сър - загрижено отвърна водещият.

- Не се безпокойте, както сам съобщихте, за последната емисия ще имаме предостатъчно вести...

- Дали не трябваше да включим и малко международни събития? - предпазливо подсказа Янг.

- О, оставете международните събития за вестниците и Си Ен Ен. Не си мислете, че нашите зрители са много загрижени за наводнението в Индия или земетресението в Перу, а може би предлагате репортаж на живо от сблъсъците между израелци и палестинци? Разберете, никой вече не се интересува от този международен нонсенс - изгледа го мистър Хърли изпитателно изпод дебелите рамки на очилата си.

- Все пак можехме да запълним с нещо информационната емисия - не се предаваше водещият.

- Янг, вие ми напомняте за мис Нанси!

- Мис Нанси? - повтори объркан, като се опита да си припомни къде бе чувал това име.

- Тя дойде при нас от лондонското Би Би Си и много държеше да включваме и по-някоя културна новина. Напразно се опитвах да й обясня, че това тук не е Европа и че нямаме време за разни интелектуални лигавщини.

- Какво стана с нея? - боязливо попита Янг.

- Сега работи в Пи Би Ес.

- Искате да кажете, че е в обществената телевизия?

- Точно така! - натъртено отбеляза Хърли.

Последните думи прозвучаха като предупреждение и Янг угоднически кимна с глава.

- Ще видиш, драги ми Стив, че до края на последната емисия ще се случат предостатъчно събития. Бас държа, че в момента всички серийни убийци, обирджии, сексуални маниаци и психопати, които са гледали последното ни обзорно предаване, ще се надпреварват кой да стане новина номер едно за деня. Повярвайте ми! - уверено завърши Хърли и потупа Янг приятелски по рамото.

В този момент към тях приближи един от помощниците му.

- Току-що го получихме по факса, шефе - развълнувано изрече той и подаде един изписан нагъсто лист.

Хърли намести очилата си и бързо зачете.

- Ето и първата новина - доволно се ухили. - Някакъв си Джейкъб, който твърди, че е далечен роднина на Лука, е завел дело срещу всички издателства, печатали Библията, ще ги съди за авторски права!

След това подаде листа на Янг и му каза да го включи в следващото предаване. Янг понечи да излезе, но в същото време започнаха спортните вести и той остана да чуе последните резултати от олимпийските игри в Солт Лейк Сити. Спортният коментатор заговори с приятен фалцов глас:

- Вече няколко дни подред водеща новина от зимната олимпиада е решението на съдиите по фигурно пързаляне да наградят със златни медали и канадската двойка Джейми и Дейвид, след като преди това дадоха първото място на руснаците. Интересно обаче, дали щяха да им връчат титлата, ако те не бяха сладки, харизматични канадци, както писа колежката от "Нюзуик", а грознички, оплешивяващи българи?

Изведнъж Янг просия. "Как не се сетих по-рано за проклетите българи?" - самокритично възкликна той, като се удари с длан по челото. Без да се бави нито миг, водещият се отправи към нюзрума. Усети, че му поолеква и крачките му станаха по-уверени.

© Константин Стоянов-Окела
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.03.2002, № 3 (28)

Други публикации:
Константин Окела. Емигрантски разкази. София: Световит, 2004.