|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ИНТЕРВЮ С ГЕОРГИ ДАНАИЛОВ Константин Стоянов-Окела Георги Данаилов е роден през 1936 година в София. Завършва химия и физика в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. През 1970 година е публикувана първата му книга “Деца играят вън” , която бележи началото на едно възходящо творческо развитие. За нея авторът споделя “... - не можех и да допусна, че това книжле ще промени целия ми живот, че то ще започне радостно да ме преследва, че ще напомня за себе си, ще ми създаде грижи, ще стане причина за непознати вълнения ... “. След това следват книгите “При никого”, “Убийството на Моцарт”, “До Чикаго и назад - сто години по-късно”, “Спомени за градския идиот”, “Къща отвъд света”, “За Жан- Жак Русо и други глупости”, “Доколкото си спомням”. Той написва и редица сценарии за игрални филми, между които - “Деца играят вън”, “При никого”, “За къде пътувате”, “А сега накъде”, “Лагерът”. Неговият талант се изявява и в драматургията, той е автор на пиесите, “Краят остава за вас”, “Съдията и жълтата роза”, “Несериозна комедия”, “Час пик”, “Есента на един следовател”, “Докле е младост”, “Солунските атентатори”, “Господин Балкански”, “Една калория нежност”, “Крадецът на тролейбуси”. Много от неговите книги и пиеси са превеждани и играни в чужбина. За творческия успех на големия български писател и драматург Георги Данаилов, най-добре говорят, както многобройните престижни награди, така и популярността на неговите произведения сред почитателите на киното, театъра и литературата. - Кога избрахте писателското поприще? - През последните си студентски години. От отчаяние. Убедих се, че от мене няма да излезе нито добър учен, нито добър певец, нито добър музикант и единственото, което ми оставаше, бе литературата. Но започнах да се занимавам с нея активно след тридесетата си година. - В едно Ваше интервю Вие казвате, че ако трябва да започнете всичко отначало, бихте желали да станете лекар. Не мислите ли, че с Bашите книги и пиеси, Вие също сте един вид лечител, който спомага за оздравяването на човешката душевност? - Не мисля, някога Йосиф Висарионович Сталин беше казал, че писателите са инженери на човешката душа. Той сигурно си е представлявал душата на човека като строителна площадка или завод. В света излизат милиони заглавия годишно, стотици хиляди хора пишат, а човечеството не се е излекувало от варварството си. - Бихте ли представили Вашата последна книга “Доколкото си спомням”. - Това е малко трудно. “Доколкото си спомням” е един субективен поглед към живота, събитията, хората през последните петдесет години. Тя ще бъде в три части - първата излезе, втората е готова за печат, а третата не е написана и само Господ знае дали ще види свят. Книгата не е автобиография, въпреки че има описания на мои преживявания. Тя не е и летопис, защото аз съм разчитал единствено на преживяното, видяното със собствените ми очи, чутото със собствените ми уши. - Когато пишете Вашите книги и пиеси, имате ли жанрови и тематични предпочитания или сюжетите за тях Ви идват спонтанно ? - Аз вярвам, че действителността винаги е по-богата от измислицата. Затова в книгите си съм писал само за действителни събития, действителни хора, действителни преживявания. В пиесите си също съм се позовавал на истински събития, но там естествено има повече въображение. - Много от Вашите произведения са екранизирани по сценарий написан от Вас. Имали ли сте желанието, да бъдете и режисьор на някой от тях? - Не. Всяка жаба да си знае гьола. - Вие сте носител на редица награди за литература и драматургия, както у нас, така и в чужбина. Кое отличие Ви е донесло най-голямо лично и професионално удолетворение? - Няма да си кривя душата, най-голяма радост ми донесе Конкурса “Русо” през 1997 година в Париж. Тогава от шестотин участници от цяла Европа моето есе бе отличено най-високо. - Като драматург мислите ли, че българският театър започва да преодолява кризата, в която беше изпаднал през последните години? - Мъчително. Но предвестниците на ново театрално съживяване са налице. Появиха се чудесни млади актьори със съвременно светоусещане и голям талант. Вече има спектакли, които могат да се нарекат блестящи. А режисьори като Теди Москов и Александър Морфов биха правили чест на всеки европейски и американски театър. - Оптимист ли сте за бъдещето на България и развитието на българската литература и изкуство? - Вие оптимист ли сте за бъдещето на света? Мога да кажа само едно, ако той, светът, има бъдеще и то добро, няма защо да се безпокоим за България. Но твърде много заплахи виснат над планетата ни, за да бъдем безгрижни оптимисти. - При Вашите посещения в САЩ, какво Ви е направило най-силно впечатление? - Е, аз изписах две книги с впечатления! “До Чикаго и назад - сто години по-късно.” Първа част, та втора част... И мога да ви кажа, че колкото повече опознавам Америка, толкова по объркани са ми впечатленията. - Над какво работите в момента и какви са Вашите творчески планове? - Току-що завърших втората част на “Доколкото си спомням”. Ако е рекъл Господ, ще започна третата, най-трудната, защото обхваща най-новото време.
© Константин Стоянов-Окела Други публикации: |