Архитектурният почерк на Франк Гери провокира и най-екстравагантните представи в съвременното строителство. Ако трябва да използваме определението на Гьоте, чe архитектурата е застинала музика, то Франк Гери несъмнено е един от най-ярките й композитори. Няма да е преувеличено, ако кажем, че той е най-известният архитект в света след своя знаменит съименик Франк Лойд Райд. Със своите нетрадиционни проекти, този седемдесетгодишен калифорниец, отдавна е изпреварил времето, в което живее и твори. Неговите постройки, които той предпочита да се възприемат като скулптури, изпълват пространството с фантастични форми и обеми, сякаш са предназначени за някой футуристичен град на бъдещето. Те въздействат по неповторим начин върху човешкото въображение и се приемат с еднакъв интерес, както от специалистите, така и от обикновените хора. За това не случайно постоянно се увеличават желаещите да прославят своя град, музей или университет с някоя от сградите-скулптури на Франк Гери. Между клиентите му не липсват и държавни глави, особено след невероятния успех на проектирания от него музей "Гугенхайм" в Билбао, който е обявен за най-добрата сграда на 20 век. Благодарение на Франк Гери, столицата на баските стана световна известна. Само за една година, след откриването на музея през 1997 г., той е посетен от един милион и триста хиляди души, надминавайки и най-смелите очаквания. Изтъкнатият архитект е автор на концертната зала "Дисни" на филхармонията на Лос Анжелис,

Концертна зала "Дисни", Лос Анжелис.

на Американския център в Париж и музея за популярна музика в Сиатъл, който се очаква да повтори успеха на "Гугенхайм". В Чикаго, където са работили едни от най-добрите майстори, по негов проект ще бъде построен музикален павилион в "Милениум Парк". Дори в столицата Вашингтон, известна със своя архитектурен консерватизъм, Гери ще приложи своите авангардни виждания. Той е избран от двеста кандидати да изработи разширението на галерията за изкуствата "Коркоран", която се намира недалеч от Белия Дом. От предварителния макет на постройката, приличаща на полетяло ято бели гълъби, се вижда, че той остава верен на експериментаторските си идеи.

Носителят на престижната награда за архитектура "Притцкър" се занимава както с проектирането на сгради, така и с вътрешното им оформление. Изявява се и като дизайнер на мебели, които са не по-малко оригинални от архитектурните му творби. Приоритет за Гери е Гугенхайм, който преди това неизменно се свързваше с името на Франк Лойд Райд, автор на известната спираловидна галерия на Пето Авеню. По негов проект ще бъде издигнат музеен комплекс на Гугенхайм в близост до Уолстрийт. Предстои му работа за университети в Кливланд и Кеймбридж, музеи за керамика в Билокси, Мисисипи и на Кока-кола в Елизабеттаун, Кентъки, където се бутилира прословутата напитка. Въпреки многобройните си ангажименти Гери с удоволствие би се заел да сътвори нещо, което досега никога не е правил. В своето последно интервю за "USA Today" той казва:

"Бих желал да направя летище. Но такъв клиент все още не ми се е обадил. Или поне засега."

Нито нашите държавни мъже, нито пресата ни е длъжна да чете интервютата на Гери, но когато архитекти от световен ранг идват в България, безотговорно е да се правиш, че нищо не се е случило. Точно това стана в началото на април 1999 г., когато по покана на "Адоп дизайн" на посещение в София бяха знаменитите архитекти Франк Гери и французинът Жан Нувел. Обикновено у нас и за най-незначителната персона се вдига много шум, но този път, незнайно защо, визитата на Гери и Нувел мина почти незабелязано. Навярно нашите управници под архитектура все още разбират панелни блокове, партийни домове и резиденции, тъй като нито един официален представител не благоволи да се срещне с тях. Никой не намери време да уважи присъствието на най-големите в съвременната архитектура, още по-малко пък да предложи на Гери да проектира предстоящото разширение на летище София. За съжаление беше пропиляна възможността архитектурният облик на столицата ни да се обогати с някоя от скулптурните сгради на Франк Гери. София пропусна своя шанс да модернизира летището си така, че то да се превърне в неин символ, както за Сидни е сградата на операта, за Париж - Айфеловата кула и за Билбао - музея Гугенхайм.

Не така постъпиха чехите. Една от новите архитектурни забележителности на Прага е откритият през лятото на 1999 г. Расин Билдинг, чийто автор е Франк Гери. Заради разчупените си форми, наподобяващи движението на двойка танцьори, той е наречен "Фред и Джинджър". Но Прага, както писа един столичен вестник по този повод, за България вече е друг свят, който все повече и повече се отдалечава от нас, независимо от това, че допреди десетина години бяхме от една и съща страна на желязната завеса.

2000 г.

© Константин Стоянов-Окела
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.10.2000, № 10 (11)