|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ОБИКНОВЕНИ БИСКВИТИ "ЛУНА"
Николай Раданов
web
Не е женен. Абсолютно съм сигурен.
Ергенче с офицерско мустаче /в казармата сто процента е бил склададжия с голяма
връзка ключове на задника/, иначе е слаб, почти висок, прегърбен, но изшкембен.
Походката - не е дюстабанлия /или е полу/, но при ходене палците на краката
му почти се застъпват, добре, че е с обувки - половинки, целите оплескани със
стара и съвсем прясна кал. С късо и отесняло кожухче /стабилна инвестиция -
тези кожухчета отиват по много години/ с реверчета и карикатурно къси ръкави;
с червеникаво, мъхесто /кардирано/ шалче.
Очила - с метални рамки.
Висок, но отново тесен калпак - ушанка.
Когато реши да си крие ушите с калпака, връвчицата, която свързва “ушите” на
калпака, се впива в подбрадието му, ченето му се схваща и често си хапе езика,
което го вбесява. Зиморничав. Сутрин, докато си пие кафето, е с крака, прибрани
по женски, като гимназистка-деветокласничка, наскоро дошла от село. Постоянно
и ситно-ситно потропва с крака - може би, все още онанира.
Квартирата - топло, задушно. Ползва
общ клозет с хазайката /самотна/, банята - веднъж на седмица през лятото, но
сега е зима, затова - на десет дни. Косата - по модела на мустачето, винаги
на път /надясно/, пърхотът - ситен и мазен - почти не се забелязва.
Трудно установява контакт, но установи
ли - постоянно ти се лепи, става досаден. Наивен и едновременно мнителен.
Често ти се хили и просто те предизвиква
да го шибнеш през сгушения в кожуха врат с вестника, свит на руло.
По всяка вероятност е девствен.
Ще прибере в гнезденцето си някоя
печена курва с пет смеещи се зеленикави и оранжеви жабчета-шноли в лютичено
русата си коса, с късо замазано палто в канелено кафяво, цялото в косми в някакъв
предишен цвят. Тя няма да има грам стотинка. Той ще й купи ръкавици от изкуствена
кожа, издути, като че ли напомпани. Всяка вечер ще я помпа, а първия път ще
се изпразни още преди да й го вкара, защото няма да знае къде, а по устата и
между зъбите й ще има остатъци от евтини вафли /той произнася “фафли”/. После
ще разредят и тя ще започне да му кръшка - просто ей така - в неговото легло,
от което долният чаршаф ще получи вертикални гънки. Тя старателно ще изтупва
космите след всяко чукане и ще се мъчи да изглади гънките. Ще пуши и няма да
изхвърля пепелника, а той това не го обича; и после пак в леглото, и пак, и
пак...
На дванайсетия път той ще я сбара,
случайно и тъпо. Ще забележи, че на мястото на единия му мръсен зелен чорап
от вчера, има един покафенял син... И после ще я спука от бой, а тя няма да плаче,
само ще пръхти. И после заедно ще набиват обикновени вафли, ще си ги киснат
в “Туристически чай”- всеки в своята чаша със счупена дръжка, с черна пукнатина
по дъното. Ще пушат, много ще пушат; после ще му влезе дим от цигарата в лявото
око, ще си махне бързо очилата и настървено ще го търка, а то /лявото око/ ще
се зачерви. И понеже няма да си сложи веднага очилата - няма да забележи тънкия,
рус, изключително мек косъм на дъното на чашата си. Косъмът ще бъде негов и
с микроскопична кожичка от неговото теме.
На масичката, постлана с пожълтял
вестник, ще има трохи - стари и твърди като песъчинки, и обикновени бисквити
“Луна” в скъсан целофан, но тях няма да ги ядат. Не, няма да ги ядат. Напълно
съм сигурен, че няма и да се докоснат до бисквитите “Луна”.
© Николай Раданов, 1993
© Издателство LiterNet,
18. 11. 1999
=============================
Публикация във в. Литературен вестник, 27. 12. 1993 г.
|