И ВСЯКО КЪСЧЕ ХВЪРЛЕН ХЛЯБ МЕ ПРИЧАСТЯВА

Живях на улицата толкова години,
че тя е моят дом от всички нейни къщи.
Дори и да умра, за днес живея.
В неделя вече седмицата свършва.
Наистина, усещам как все по-приведен
отнасям стълбището земно към небето
и виждам, че косата на смъртта оставя
ливадата, наглеждана от мен, неокосена.
Дори с Чистилището чак да съм начисто,
при моята победа няма победител.
Да, само слепият гледач при среща може
да гледа на ръка, когато се ръкува!