ПРЕКРЪСТВАНЕ

web | Чайлд Харолд далеч по-късно

И повярва, че самият той е мъртъв

Римските войници бяха си отишли. Той се върна, за да им го върне. Не завари и Сина на Бога. Каза си, че вече нищо няма. Мъртвото море не може да възкръсне. Мъртвото вълнение обзе кръвта му. И повярва, че самият той е мъртъв. Без да се усеща, той живее. Сам ще си отвори дума чрез усмивка. От далечния небесен южен кръст се чува весел глас: Човек, човек, защо ме изостави?

Изгнаници от рая

Никога не може да се влезе през вратата, без да се докосне прага. Затова оставаме навън, където спрелият отдавна дъжд все още ни нашепва, че човекът е подобие на Бога. Само че когато над Исус валеше, ангели си миеха крилата, а Пилат си миеше ръцете... Не плачи за чистотата ни, пречиста Дево.

Късни елини и ранни християни

Ако е истина, че ние си навличаме гнева на боговете, може винаги да го избегнем, но тогава се изгубва връзката ни с тях и ние няма да сме ние в празнотата. В тази връзка трябва да приемем новия единствен опрощаващ бог, възникнал може би от празнотата, но приел, че ние сме си ние, щом ни казва: Истина ви казвам!

Поддръжник на кръга

Сицилия е приютил ме кръг след бягството ми от ужасното нашествие на кръста. Странно е, че две пресекли се посоки образуват кръста на доброто. Аз все още съм поддръжник на кръга и търся неговата квадратура. Всичко свръхчовешко ми е чуждо, но съм чужденец в Сицилия, уви, затворен кръг, и трябва да намеря ключа, с който някога да се отвори...

Думи на апостол Петър

Никога не се посяга даже към ухото на врага, защото след това, съвсем естествено, ще ти потрябва да те чуе. Думи на апостол Петър, който никога не е отричал, че все някога пред някого е казал: Проповядваш ли в пустиня, ще си чут в оазиса, и рано или късно ще възниква ехо!

Византийската камбана

Византийската камбана бие, за да чуят всички поданици как империята пада върху празната глава на императора, която с отскоци отеква в бурята на времето, докато бдящият вотах си е свидетел на това, което върши безпогрешно и църковната прислужница, загледана във вадите, избистрени след бурята, си мисли за измитите чинии... Бог в подобен случай не отслужва никога църковна служба.

Прекръстване

Надвесеният над водата пастор с остър поглед вижда, че скалите са подводни катедрали и това е доказателство, че бог е вездесъщ, си казва той, добавил меко след това: едно от доказателствата само, поради което някога езическият ми прадядо бил е многобожец!... Събирателното е единно, сине мой, да се прекръстим!

Мощен облачен табун

Мощен облачен табун на вид от триста конски сили вдига пара и така светкавиците мята, че не ми е ясно никога дали е с парен или с електрически двигател. Чак сега, като отмина, ми се изяснява, че не зная... При такива случаи апостол Павел казваше: Бог знае!

Думичка за истинската вяра

От бъбривата река се чува истината за водата. Откъде я знае, тя сама си знае. Но камбаната на църквата си е заплела в паяжините езика и не казва думичка за истинската вяра, поради което с този, който е далеч от истината, толкова сме се сближили. И мълчим за нивите, които с житното си злато са подкупили небето, за да не вали, докато има жътва...

Божа кравичка

Колко съвършена е божата кравичка, която се покрива с божията гледна точка, след като се е покрила цялата със свои гледни точки. Аз по всички тези гледни точки вътрешно изцяло съм съгласен, но докато се покрия с тях, се крия: "Гол съм, боже, върху мене опашатите лъжи са запетайки".

Праведният брат

Когато праведният брат разбрал, че грешният му брат отива да го обере, му казал: скъпо ще ти струва този обир - ето ти пари, защото после всичко се заплаща...

Търпението на християнина

Истина ви казвам, първият му удар беше неуспешен, поради което вторият му удар, колкото да е успешен, е от втора ръка удар. Жалко е, че нямам трета буза, за да може истински да ме удари.

Осъденият ангел

На последния въпрос на инквизитора дали на клада се изгаря от омразата към тъмнината ангелът осъден отговорил, че на клада се изгаря от любов към светлината.

Банкнота

Една намерена банкнота не обърква сметките на безпаричния отшелник. След като обменя нищо срещу нищо, нищо не се губи. Даже и това, което му е писано, изглежда, си остава само на хартия.

Другоселец

На църквата отвъд баира й се вижда само кръстът върху него като гроб, по който винаги са живнали стадата и на групи селяните оживено уверяват другоселец, че дори когато само кръстът й се вижда, църквата за вярващия си остава църква. Както Божи гроб е гроб на Бога и когато е възкръснал!

Надлъгване

Знае се, че при надлъгване на думи по сборовете от памтивека се говорят разни дяволии, но чрез него се преувеличава истината, иначе ще трябва да я гледаме под лупата на святата камбана.

Церберът

Церберът е бил огромен пес за портиер на ада и не пускал никого да влиза и излиза. Днес, когато ужким е настъпил раят, всеки влиза и излиза край мъниче, за което винаги ще каже: този хапльс никога не хапе...

На сушина в сайванта

След всичките пропуснати възможности не съм ли странник, който слязъл е от влака, за да се качи на самолета и случайно е останал на земята? И понеже ме е нямало навън, когато е валяло, ще преспя на сушина в сайванта. Толкова естествено е да се подслоня сред всичко земно. Мокрото кубе на църквата показва, че желаното постигане на свръхестественото е след дъжд качулка!

Духовете правят си реклама

Ние нищо никога не крием. Нашите търговски цели са прозрачни! Никой ясновидец досега не е заснел невидимите сили без невидимите наши фотоапарати. Само с тях срещу изплащане ще разберете газовата маска на Венера прави ли я по-красива?

Пазар

Сто магарета са натоварени със злато. И стоте магарета със златото готови са за продан. Който иска, нека да ги купи. Нека да ги купи, ако може. Аз ще му заема златна песъчинка. Ако тя наистина не му достига. Тя на мене винаги ми е излишна. Винаги, когато разбера, че истинската стойност на нещата никога не е в нещата. Винаги е над нещата.

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.