Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАРМАТА НА САМУРАЯ
web | Чайлд
Харолд далеч по-късно
Безкрайна красота
Твоето лице красиво е все още твоят Аз, докато плуващо се слее с океанската
вода, която вече е с безличното си право да се украси с коралов пръстен.
Адриатическият бряг пред танца на вълната
Както слънчевият кръг, изпълнен от луната, потъмнява, и мъжът усеща свян
пред красотата на жената. Да, защото танцът на вълната има непознати стъпки...
Даже фотографът си наднича през ръкава, за да снима голото й тяло. Колкото
и да стои на тъмно, филмът ще се освети все пак от светлината.
Балет
Очите на прожекторите чак танцуват. Балерината е като падаща звезда в обятията
на безкрая. При такава музика на Сферите сърцето ми танцуващо запява, без
да може да намери думи... да намери балерината зад сцената... да я прегърне...
направо от обятията на безкрая.
Селска гара
Тука не минават бързи влакове и няма за къде да бързам. Иска ми се да погледам
как хлапето с прашката ще вземе влака, за да го запрати до града, където иска
да отиде. А градът на хвърлей е от тука. Знам го от прехвърлени години, и
не искам вече да го зная. Взех си влака, който с прашката си го запратих пак
на село.
Къщите на малките села
За децата на големи градове, когато гледат отдалече, къщите на малките села
приличат на кибритени кутийки. Но отблизо се оказва, че живеят в тези къщи
чичовци и лели, на които водят ги на гости и които им запалват огъня, на който
да се греят. А децата питат искрено защо приличат къщите им на кибритени кутийки.
Все по-топло възрастните отговарят: за да има някога с какво да ни запалите
на гроба свещи!!!...
Спомен
Вали от сутринта над сладкото ми детство, сред което бялата ми родна къща
като бучка захар се стопява в спомена и по-нататък загорчава: мамо, вече никога
не слагай както някога кафето там, където няма кой с какво да го изпие.
Нощният радар на прилепа
Нощният радар на прилепа лови вълните от морето на Спокойствието и тогава
се събуждаме за толкова проспиваната истина, че Буда никога през своите прераждания
не е вземал сънотворно.
Феникс
Фениксът изгаря непрекъснато от нетърпение да се преражда и това е винаги
обратно на търпението на будиста, който най-накрая ще умре от смях, освободен
при мисълта, че и такива има!
Може би опитомени от разумната природа
През пролетта самият вятър е разцъфнал в облак, който прецъфтява в летен
вятър, за да рони пак през зимата перата от крилата на загадъчния Феникс...
Всички диви патици са може би опитомени от разумната природа. И докато вятърът
се оцветява от различно оцветените сезони, Жълтата река отнася есента през
цялата година...
Кой, превърнат в светлина, си е засенчил аза?
Между живия със скръстени нозе и мъртвия със скръстени ръце невидимият истински
човек ли медитира? Птицата е скрита в своите пера и в себе си залязла е луната.
Всичко е открай докрай, без нищо по средата.
Когато подир дъжд избистря се реката
Просветленият монах променя свойта светлина пред красотата на жената както
слънчевият лъч на лунна светлина сияе бронзов. Той върви по мъх и не оставя
никаква следа към нея. Само вижда как се къпе в себе си реката, докато постигне
чистотата.
Кармата на самурая
Сабята на самурая, след като била е в бурята светкавица на тялото, сега спокойно
е дъга върху дуўата. Всички капки кръв са се избистрили в росата... Той лежи
сред галактичната омара: ще се прероди навярно в облак.
Постоянна премиера
Празнотата за японския актьор е театрална постановка без декори. Ако не
е опако на да и да е опако на не, тогава той им е лицето
с маска. Все пак този свят е положителен герой на свойта постоянна премиера.
Чжуанцзъ
Чжуанцзъ се слушаше по радиото и се питаше дали по радиото Чжуанцзъ говори
или радиото чрез Чжуанцзъ говори, без да бъде сигурен, че трябва да опита
да е нещо друго... от което бе разочарован.
© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004
Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.
|