ЕЗДАЧ НА ПЕГАСА ПРОПИСВА

web | Чайлд Харолд далеч по-късно

Затруднение на някогашен летописец

Летях наистина насън и проследих неописуема река, която вливаше се в хоризонта, и сега наяве с паче някакво перо ще трябва да опиша нейната въздушна делта.

Ездач на пегаса прописва

Стига вятър ме веял на белия кон, аз за нищо не се колебая, защото прочетох крилатата мисъл на коня, че моето място е всъщност заето от мене. Летя си тогава с крила на хвърчащия лист и си пиша каквото ми падне от боговете...

В бялото пространство на безкрая

... в началото на олимпийските игри духът на древния поет поиска да захвърли писането, както тялото захвърля диска по-високо, за да стигне по-далече в бялото пространство на безкрая, поради което на това стихотворение не му се вижда краят ...

Муза

Сияеща с прическата на птицата, наречена с така добре звучаща дума Лира, си далеч от късокраката лъжа, която никога не стигна до слуха ти, с който слушам дългата ръка на истината как опипва струните далечни на съзвездието Лира.

Дедал

Случи по време на невръстното прохождащо човечество, което искаше да полети докато още ходи. Всичко беше на игра: аз бях дете, а моят син бе всъщност восъчно хвърчило. След това, на зряла възраст, се роди митът. Осиновил мита, разбрах какво е син, и плаках за сина си...

Икар

Всички водни кръгове от падането във водата са спасителните пояси за падналия, но това във восъчната зрялост на крилата никой не го знае и очаква от кръга на хоризонта да се притече на помощ. По-голямата беда обаче е, че полетът, когато е неповторим, не се повтаря.

Янус

Понеже никой не желае да ме гледа, двете ми лица са само за да мога да се гледам. Аз съм единичният близнак на сляпата случайност. Диалектиката да си гледа работата, като раздвоява всичко. Съберете сили, за да видите по мен, че може да се свързват двата края.

Темида

Тя се е превързала така, защото като връх на всяка истина иглата на везните й боде в очите. Но докато да усети в този свят кое е право и кое е криво, не видя, че изправителният дом е построен на кръстопътя.

Епиктет

Който хвърля с мисълта си мост към другия отсрещен бряг, рискува да не се удави в търсената радост. Затова, ако държи на свободата, окованият не се обвързва никога със своите вериги.

De aegypto

Най-мрачният от всички фараони заповяда на върха на всяка пирамида винаги да се набучва слънцето, за да се вижда, че над всичко в този свят поставя тялото на светлината.

Признание на дезертьора

Санитарите в настъпващата армия на фараона са жреци, които балсамират мъртвите тела за вечния живот, и въпреки това телата на издъхване не вдъхват смелост да умра за него. Колкото и да е ефимерен земният живот, духът ми се укри в миража на един оазис.

Противоречиви сведения

По границите на империята се заселват, без да обяснят защо, номади. Не веднъж противоречиви сведения по имперски пътища, разбира се, от там пристигат. Ето ви едно от тях: в борбата за живот аз имам винаги врага си за съюзник.

Епитафия на Александър Македонски

След като узнах от безметежния мъдрец, че вътрешният мир се отразява на мира в света, накрая аз се покорих на всички светове за покоряване: умрях свободен.

Овидий като преродил се Рем

Всички пътища отвеждат в Рим, единствен мен от него ме извеждат. Но дори в изгнание не бих приел, че целият ни полуостров е ботуш от кожата свещена на вълчицата, която ме откърми. Рим има бъдеще, защото основателят на Рим след не едно прераждане все още е кърмаче.

Доброволец на настъпващата пролет

Достойна римлянка, готова да изпрати през април сина си доброволец на настъпващата пролет, плаче, като слуша кукувицата, която никога не снася своето яйце в гнездото на осите, и все пак синът й трябва да помогне на настъпващата пролет срещу злите сили... Нека неговото копие да бъде животворно жило!

Нептун в затишие пред буря

Едно весло открива с първа копка моята градина, но подмолният копае напоителни канали под морето, докато морето, чаша на търпението, най-накрая не прелее. По-добре е щастието да си слуша как със свойте удари веслото подковава морско конче.

Просветлението на Етруска

В безмълвния изконен мрак на времената съм се питал винаги къде се крие светлината? Подразбрах, че най-дълбокото алпийско езеро изчерпва темата недостижима за душата. Там аз спуснах моя поглед и когато стигна дъното, бе лъч, бе лъч, бе лъч, а аз, а аз, а аз бях слънце!

Мостът между две култури

Времето тече и неизчезващото настояще е подвижен мост, от който мъдрият халиф си мисли за харема, като гледа удивен, че Хераклит се къпе, за да си смени реката.

Panta rhei

Ту облаци, ту дъжд, ту слънце под изтичащата вечност и е толкова чудесно, да не чуе дяволът, когато слушам този постоянен хор на птиците да пее, че дори и в тишината на гората времето се изразява в променливи гласни...

Скулпторът на Посейдон

Димът на кораба отдавна замени платната, след което яко дим и силата на атома изчезна... Но за развълнувания скулптор Мраморно море и в течно състояние е вкаменено: той извайва Посейдон, без работата да удари никога на камък. Само дето линията на живота се пресича от безсмъртие върху дланта му.

Слънцето на Птоломей

Късна есен или ранна зима в планината. Въздухът в студа трепери, че лавината ще повлече и нея. Древно езеро ме гледа със застинал поглед: слънцето на Птоломей не му излиза от окото. Времето напредва само по часовник, но по радиото казаха, че заваля навреме. Аз не виждам никаква промяна при привидната промяна. Никой първи сняг не е по-първи от останалите първи, ако той наистина е първи.

Потомка на потопа

В този пъстър свят аз виждам сянката и светлината в сестрински прегръдки под дървото на живота. Но дочувам отдалеч как брат на брата си говори да отидат заедно в полето, след което локвата от кръв, останала от тях, е винаги потомка на потопа.

Церберът

Церберът е бил огромен пес за портиер на ада, и не пускал никого да влиза и излиза. Днес, когато е настъпил раят, всеки влиза и излиза край мъниче, за което винаги ще каже: този хапльо никога не хапе...

Средновековно чудо

Чумата се излекува при умиращия лекар и от благодарност му спаси живота, след което от семейното сеньорство слушаха как сладко пееше пчелинът като окупиран град от трубадури!...

И така нататък

... и така, най-сетне искреният византийски император се реши да измете от двора си последните си дворцови пауни, но така те продължиха да му хвърлят своя византийски прах в очите, и така той не видя дали се появиха искрените византийци, и така нататък ...

Федерация на красотата

Архипелагът някога е бил огромен грозен континент. Сега разкъсан е като портрет на император, който е разпаднал своята империя на мънички държави... Неговият дух е почетният гражданин на тази Федерация на красотата. Аз ловя вълните на безкрайното свободно радио, издигнал въдицата за антена!

Отгласи от хасидизма

За отчаяния фанатик водите на Червеното море са от шербет, дори когато са солени. Всичките му биографи са единодушни, че такъв човек не съществува. Иначе Червеното море да е изпито, и през него той освободен да е преминал... Само погледът, изпълнен с радостни сълзи, се е постигнал...

© Николай Кънчев
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 30.12.2004
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Николай Кънчев. Чайлд Харолд далеч по-късно. София, 1997.