Никола Георгиев

web

Литературоведските въпроси можем да разделим на трудни и извънредно трудни. Дълго трябва да се ровим и да подбираме, за да намерим труден въпрос, докато в извънредно трудните се препъваме на всяка крачка. На един от извънредно трудните въпроси се е натъкнала, без да се препъва в него, книгата на Мария Герджикова "Изучаване на драма в училище с оглед жанровата й специфика“ (София, 2000). Трудният въпрос, поставен в нея, е как се преподават драма и драматическо произведение в днешното българско училище, а извънредно трудният - как може да се подобри това преподаване. Ключът към отговора е предложен още в заглавието, в неговата завършваща част: "жанровата специфика“. Книгата на М. Герджикова събира между кориците си богати познания по теория и история на литературата, по теория и практика на методиката и на последно, но не и по важност, място добро познаване какво става и какво не става в нашето средно училище. И това, което става в него, е: драматическото произведение се разглежда през недраматически жанрови модели; към сюжетиката му се подхожда през жанровия модел на повествователната литература, към други негови съставки - през модела на лириката. А това, което трябва да стане, е: драматическото произведение да се разглежда през модела на своя жанр, просто казано, като драматическо произведение.

Има в литературознанието една идея, която можем да наречем жанроцентрична. Според нея знанието за литературните жанрове обхваща и изчерпва литературната теория. Поддържаха я от Цюрих (Емил Щайгер) до Чикаго (така наречените чикагски неоаристотелианци). Книгата на М. Герджикова не поддържа тази неудържима идея, а простото и разумно гледище, че драматическото произведение трябва да се чете, преподава и разбира като индивидуален фенотип, отклоняващ се и подчиняващ се на своя жанров генотип.

В книгата на М. Герджикова теорията на драмата любопитно и увлекателно е сюжетирана чрез нейната история, и то история, представена като трудна, дълга и накрая триумфална еволюция. Старогръцката драма от далечното предесхилово време насам е  описана като търсене на жанра или, ако използваме заглавието на една някогашна монография за Яворов, като "пътя към драмата“.

Описаната трудна еволюция внушава естествеността и значимостта на тоя жанр, а заедно с това се свързва с трудностите в преподаването му. Драматическите произведения, посочва книгата, са най-малко и най-трудно преподавани в училището. Трудностите идват от различни посоки. Драматическото произведение, напомня М. Герджикова, е раздвоено между книгата и сцената, но, настоява авторката, в изходната и окончателната си природа то е литературно явление и литературен жанр. В наше време, във времето на "отвъд жанра“ (Пол Хернади), това становище звучи колкото дръзко, толкова и привлекателно. Към тази трудност се добавя и друга: за разлика от повествователния и лирическия жанр драмата е семантически раздвоена между езиковите и извънезиковите значения - основна трудност както за преподавателя, така и за този, който го съветва как да преподава.

Накрая разрешете една дързост и от мене. Човек може най-добре да усети що е литература чрез произведения, създадени на майчиния му език и в родната му култура. От произведенията на българската литература нашият ученик може да се убеди в съществуването и достойнствата на повествователния и лирическия жанр и на много от множеството техни разновидности. А от "програмните“ български драматически произведения? Комай твърде слабо. Не е ли време да го признаем пред учениците си?

© Никола Георгиев, 2001
© сп. Български език и литература, 2001
© Издателство LiterNet, 04. 05. 2001
=============================
Публикация в сп. Български език и литература, 2001, бр. 2-3.