web | Българската народна песен

Този сравнително дълъг и нелек път из света на народната песен започнахме с прочита на една творба. И, както става при всеки първи прочит и всяка първа среща с такъв своеобразен дял на художествената литература, веднага последва низ от въпроси, в които утвърждението на художествените ценности се преплиташе с изследователската изненада и любопитство. Основните или поне най-непосредно възникналите въпроси формулирахме в двадесет точки и ги използувахме като начален подтик в по-нататъшното изследване. Разбира се, всяка нова крачка все по-ясно подтвърждаваше изходното предположение, че избраната песен може да насочи само към част от проблемите и особеностите на пъстрото народнопесенно множество. А още по-нататьк пък започна да се очертава изводът, че повечето от въпросите би могло да се зададат по-точно, а някои от тях изобщо да не се задават. Оставихме ги обаче в първоначалния им вид, и то не само защото, ако в едно научно изследване се зачеркне всичко първоначално, ще останат само броени редове, но и защото научната искреност изисква от изследвача да сподели лутанията си по верните и неверните следи. Нека сега отново се върнем към тези въпроси и макар че цялото досегашно изложение беше търсене на отговор за тях и нововъзникналите проблеми, да приключим със следващите двадесет накратко формулирани отговора.

Първият въпрос бе насочен към събитийната логика и последователност на повествованието. Юнакът храни сокола, за да може да го прати до бащината си къща, а се оказва, че той вече е бил там. Това е характерен пример за потискане на събитийната увлекателност и насочване на интереса към вътрешения драматизъм в състоянието и преживяването на затворника. Забавената разработка на мотива с кукувиците, отвореният завършек и ред други белези на творбата още по-здраво спояват този повествователен алогизъм в нейната художествена система.

На втория въпрос - какво общо има между убитата черна арапкиня, тъмницата и черницата - можем вече да отговорим, че това е типична народнопесенна връзка, основана върху съчетанието между простото и очебийното родство по цвят и словесен строеж и сложното, дълбоко имплицирано сродство по конотативен ореол на съставките.

Третият въпрос се отнасяше до съвпаденията в броя на реките, кукувиците и близките на юнака (майка, сестра и невеста). Както видяхме, еднаквите и постоянните числа, в случая троичността, изпълняват не само разпределителна и забавяща композиционна функция, но и хвърлят прост, очебиен мост между сложно свързани помежду си съставки.

Четвъртият въпрос потърси връзката между слабо свързаните пространствени определения "Стара планина", "равна Романя" и "тъмница". Контрастното значение, спояващо широтата, волността на планината и равнината с тъмницата, е обективен факт в рамките на творбата, но в рамките на народно-песенната система като цяло и на начина, по който тя борави с пространствените измерения, превес взема друго едно важно значение: планината, равнината и тъмницата остават изолирани, разобщени помежду си микропространствени точки, чиято раздалеченост и неопределеност така добре подкрепи основната насока на творбата - мъката и самотата на затворника, неговата безнадеждна отдалеченост от близките му.

Петият въпрос изрази учудата от необичайното и скокообразно встъпление - скокът от двата змея, арапкинята, трите кървави реки до преживяванията на затворника и разговора му със сокола. Прочетена внимателно и сама за себе си, тази песен леко би могла да отговори на въпроса и да опровергае скрития в него неодобрителен смисъл - толкова силни, богати на внушения и осезаеми са скритите връзки между ужаса на тези полумитични встъпителни сцени и реалната затворнишка мъка. Прочетена в светлината на народнопесенката система, творбата още по-плътно укрепва правото на тези връзки. Оказва се при това, че народната песен особено често извършва подобни скокове именно на границата между встъплението и по-нататъшното развитие на творбата.

Шестият въпрос обърна внимание върху неправдоподобието на ред ситуации в песента. Сега вече можем да отговорим, че народната песен смело използува възможностите на художествената условност - и не само смело, но и дълбоко своеобразно, защото кръстосва крайно неправдоподобното с крайно правдоподобното, познатото, битовото.

Седмият въпрос, който отначало внесе леко недоверие към възможностите на народния певец да гради творбите си в единно глаголно време, бързо повдигна завесата към една сложна, системно провеждана и осмисляна черта на народната песен. Честата смяна на глаголните времена се оказа активен принос към раздвижването на гледната точка в народната песен, а с това и на нейната многостранна обхватност.

Осмият въпрос се насочи към една почти незабележима дребулия - предлога "до" в съчетание с бройни означения ("до три реки кърви"), но и тя се оказа закономерна и многозначителна съставка на народнопесенната система: на забавената повествователност, на разколебаната бройна определеност, на потисната занимателност на повествователния развой.

И деветият въпрос бе насочен към привидна дребулия - възвратната частица "си", употребявана в незадължителна позиция, която и в този случай доведе до неочаквано мащабни изводи. Широката употреба на тази частица и още по-широката употреба на "дативно-етичната" форма "ми" се утвърдиха като нов принос към раздвояването и обогатяването на гледните точки и важен фактор в прехода от крайна задушевност към широка обобщеност.

Десетият въпрос всъщност констатира, че в творба, започваща с такива богати "епически" обещания, основно място заема разговорът между затворника и сокола. От своя страна по-нататъшното изследване показа, че това е универсален белег на народнопесенната система, действуващ в пряко взаимодействие с високата речовост, изострената комуникативност и потиснатата повествователност - всичко в името на принципа "човекът е преди, над и след събитията".

Единадесетият въпрос изрази изненадата, че глаголът "отговаря" въвежда реплика, която не е отговор. Сега вече знаем, че тази дребна езикова особеност дава приноса си към високата разговорност, кръстосването на гледните точки и скокообразността в развоя на изказа.

Дванадесетият въпрос имаше по-широк обсег: какъв е смисълът на тясната съседно-подхващателна връзка с повторението на думата "тъмница", което стои на границата на двете инак скокообразно свързани части. Анализът на разгледаната творба и на нейния художеетвено-системен контекст доказва, че скокообразността е редовен спътник на народната песен и че тя много често се изостря по обратен път чрез съчетаването й с някаква много проста и очебийна връзка, например епаналептичната или пространствено верижната.

Тринадесетият въпрос констатира голяма близост на ред съставки на творбата по лексикални, синтактични, звукови и други белези. Впоследствие всичко това намери мястото си и първия, съсрсдоточаващо-повторителен център на народната песен.

Четиринадесетият въпрос засегна още една проява на първия смислово-структуреи център пространствената верижност. Както стана ясно по-натагьк, това е типичен белег на народната песен, събиращ в себе си и голямата забавеност, и съсредоточителната аналитичност, и своеобразния подход към пространството, и съседността, която бързо ще премине в далечна скокообразност.

Петнадесетият въпрос обърна внимание на странната сама по себе си повторителност в хипонимичната конструкция "дърво черница". Народнопесенната система обаче не закъсня да покаже, че в контекста на голяма забавеност, съсредоточеност и аналитично разтваряне на еднакви значения в съседни синонимни повторения съчетанията от рода на "дърво черница" присъствуват напълно естествено и приносно.

Шестнадесетият въпрос засегна противоречието в израза: "кукувицата кука онемяла" и стана първата крачка в един сложен кът от света на народната песен. Логическата противоречивост е системно използувано и многостранно структурирано средство, чрез което народната песен улавя сложността на битието и изразява отношението си към него.

Седемнадесетият въпрос запита дали е случайно или закономерно това неколкократно забавяне в хода на повествованието (най-важната река се появява на последно място, затворникът най-напред обяснява защо не храни сокола и пр.). И една от главните задачи на по-нататъшното изследване бе да докаже, че това забавяне не е нито случайно, нито изолирано, нито пък художествено безсилно.

Осемнадесетият въпрос долови, че народната песен съчетава контрастите с много близки по смисъл белези, а последвалият анализ превърна това предположение в извод за прякото кръстосване на еднакво и противоположно дори в обсега на контраста и антитезата и видя в него един от преките изрази на народнопесенната система.

Деветнадесетият въпрос постави проблем, който обсъждахме само няколко страници по-горе - проблемът за голямата отвореност на отделните части и на творбата като цяло. И отговорът, който дадохме, е достатъчно близко и е достатъчно сдържан, за да го преповтаряме накратко и тук.

Двадесетият въпрос подхвана по-определено склонността на народната песен да съчетава битовите, всекидневните реалии с крайно условни и неправдоподобни ситуации и да израства върху тях като едно от най-сложните и най-интересните построения в света на художествената литература.