|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Милена Васева Установяването на стандарти в обучението е приоритетна задача на българското средно образование, задача, към която сп. “Български език и литература“ иска да направи съпричастни учители и специалисти, а разбира се - и широки кръгове от хора с активно отношение към нашето училище. Държавните образователни изисквания за учебно съдържание се съдържат в чл. 16 от Закона за народната просвета (изм. и доп. в ДВ, бр. 36 от 1998 г.) Законът фиксира задължителността на единни национални стандарти за учебно съдържание, акт, който е мотивиран както от социално-икономическите промени в България, така и от тенденциите на общественото развитие в света. В Рамковите изисквания на МОН за изработване на стандарти за учебно съдържание се посочват световните тенденции, свързани със съдържанието и организацията на обучението:
Новата философия на развитие на българското общество наложително изисква такива промени в образованието, които да осигурят успешната социализация на новото поколение в съвременния свят. Първата стъпка в тази посока е изработването и установяването в учебната практика на национални стандарти. Стандарти се наложи като синонимен термин на държавни образователни изисквания за учебно съдържание /ДОИ/, макар че съществува нюанс на различие в употребата им. Терминът ДОИ акцентира върху правната задължителност, а стандарти - върху изискуемите резултати от обучението. Вече е готов проект на “Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език и литература”, изработен от екип преподаватели от Софийския университет “Св. Климент Охридски” и учители, ползотворно обсъден от експерти и учители от цялата страна. Настоящият материал има за цел да представи на колегиалната общност Проекта в неговата част “Държавни образователни изисквания за учебно съдържание по български език “. Тъй като проблемът за национални стандарти в обучението е нов в нашето социално пространство, най-напред за яснота ще уточним понятийното съдържание на основните термини, с които се работи в Проекта - стандарти, образователни цели, компетенции, образователен минимум. Проектът е основан на следното концептивно виждане: Стандартите задават задължителната степен на постигнатост на резултатите, заложени от образователните цели на обучението по български език. Резултатите съдържателно се представят като компетенции на ученика, чието формиране и развиване се гарантира от образователния минимум. Тъй като терминът компетенции е сравнително нов в нашия професионален език, ще му отделим по-голямо внимание. Казано накратко, на компетенциите можем да гледаме като на способности на индивида, проявени в поведенчески модели в неговата дейност.Компетенциите в посока на общите задачи на училището се проявяват в способностите на ученика за учене, мислене, търсене на информация и т.н. Компетенциите, които формира обучението по български език, са обвързани с успешната комуникация на ученика /напр. създаване на цялостно изказване, представяне на собствена гледна точка, защита на собствено мнение, способност за изслушване на чуждо мнение, за работа в екип, за осъществяване на контакти и т.н./. В тази посока на мисли стандартите за учебно съдържание регламентират такъв образователен минимум, който осигурява формирането на зададените от целите на обучението компетенции. В упреците, че в съвременното обучение има прекалено много академизъм, има основание не затова, че учебното съдържание в средното училище се формира от описанието на езика в науките за езика. Причината трябва да търсим в разрива между съвременните цели на обучението и начина на подбор на знанията, включени в учебното съдържание. Поставяме си практически цели на обучението, а подборът и структурирането на научните знания се прави като буквално се минимизират /при това не във висока степен!/ включените в университетското образование науки. Ще споделим още едно наблюдение за причините, които водят към недостатъчна функционалност на знанията в училище, до тяхното репродуциране без достатъчен практически ефект за речевото развитие на учениците. Всяка наука прави свой предмет различен аспект на функциониращия в речта език. Например класическите науки морфология и синтаксис изследват граматичния строеж на езика, но всяка от тях обособява свой предмет. Традиционно в учебните програми ние пренасяме също обособено научните описания на двете науки, като този подход в голяма степен обезсмисля усилията за комплексни знания за граматиката на българския език. Проблемът за подбор и структуриране на учебното съдържание в обучението по български език е твърде сложен. В Проекта е направен опит онова, което е селектирано от науките за езика като изискуемо знание, да бъде подчинено на функционирането на езика в реалната комуникация на ученика. Изборът на съдържание и структура на Проекта на държавно образователно изискване за учебно съдържание по български език е мотивиран от концептивното виждане, че основна цел на обучението по български език е развиването на комуникативната компетентност на учениците в нейните три компонента - социокомуникативна, езиковокомуникативна и стратегийна. Затова в стуктурирането на Стандартите в Проекта са изведени като основни образователни области:
Стратегийната компетентност, обвързана с обучението по всички предмети в училище, без да се обособява като образователна област, съдържателно е включена в посочените четири области. Веднага трябва да отбележим, че областите Устно общуване и Писмено общуване конкретизират първата и втората област. Тъй като реално комуникативната компететност се проявява в текстовете, чрез които обменяме информация, то компетенциите в Проекта са обвързани със създаването на собствени текстове и рецепцията на чужди текстове от учениците. При подбора на типовете текст, включени в стандартите, се имат пред вид характерните социокултурни контексти, в които общуват учениците в различните възрасти и перспективите на личностното им развитие; разширяването на обема от езикови ресурси като градиво на текста; смислово-функционалните типове реч - повествование, описание и разсъждение - и жанровете, в които те преобладават, отново в съответствие с възрастта на учениците. За по-голяма яснота ще представим структурата на Проекта, като цитираме част от компетенциите, включени в неговото съдържание
ИЗИСКВАНИ РЕЗУЛТАТИ В КРАЯ НА ОБРАЗОВАТЕЛНИТЕ СТЕПЕНИ ПО ОБРАЗОВАТЕЛНИ ОБЛАСТИ И КОМПЕТЕНЦИИ Образователна област: І. Социокултурна компетентност Компетенции: Начален етап на основната степен /4. клас/ 1. Разказва, описва, обосновава се, аргументира се, задава въпроси, обяснява, като използва уместно езиковите средства, характерни за ситуацията на общуване съобразно участниците в нея, темата, целта и условията. 2. Владее стандартните изрази за вежливост, използва формите за учтивост. Компетенции: Основна степен на образование /8. клас/ 1. Използва уместно езикови средства, адекватни на ситуацията на общуване съобразно участниците в нея, темата, целта и условията. Задава въпроси и дава отговори на въпроси по поставена от друг или избрана от него тема; изразява твърдения и се аргументира; разказва и описва. 2. Владее формулите на речевия етикет на публично място. Компетентнции: Средна степен на образование /12. клас/ 1. Използва уместно в ролята си на говорещ различни езикови регистри, характерни за социокултурните сфери, в които общува; разпознава различни езикови регистри при разчитането на смисъла на чужди текстове. 2. Съобразява езиковия си изказ с различни типове ситуации в сферата на официалното общуване ІІ. Езикова компетентност Компетенции: Начален етап /4. клас/ 1.Открива синоними и антоними в текст. Показва разбиране за многозначността на дума чрез употреба в различен контекст. Компетенции: Основна образователна степен /8. клас/ 2. Използва синоними и антоними, думи за родови и видови понятия /хипероними и хипоними/ с оглед на стиловото разслоение на езика. Компетенции: Средна образователна степен /12. клас/ 3. Използва уместно контекстови синоними и антоними; синонимни синтактични конструкции с цел поставяне на логически акценти. ІІІ. Устно общуване Компетентции: Начална основна степен /4. клас/ 1. Организира логически своето изказване - разказва свързано, предава чута история и може да я коментира; заема своето място в диалог, умее да изслушва другите говорещи; стреми се да се придържа към темата; В изказванията си демонстрира владеене на основните норми на книжовния изговор; говори с подходящи за ситуацията на общуване интонация, жестове, поза. Компетенции: Основна образователна степен /8. клас/ 1.Участва с изказване в дискусии - придържа се към темата, като логически организира своето изказване; може да оспори мнение, различно от неговото, като проявява толерантност; следи хода на диалога, като се позовава на вече казаното. 2 . При публични изказвания спазва нормите на книжовния изговор; говори с подходящи за ситуацията интонация, сила на гласа, проявява усет за поставяне на логическо ударение. Компетенции: Средна образователна степен /12. клас/ 1. Изгражда цялостно изказване, като се придържа към темата /избрана от него или поставена от друг/, формулира ясно становище и разгръща аргументацията си; откроява собствена гледна точка; избира стратегия на общуване спрямо своите цели и с оглед на типа ситуация. 2. При публично изказване спазва нормите на книжовния изговор; използва интонацията, логическото ударение, паузите, жеста, мимиката и позата с реторична цел. ІV. Писмено общуване Компетенции: Основна степен начален етап /4. клас/ 1.1. Създава текст с преобладаващ елемент на повествование /по преживяно или по въображение/. Може да напише и адресира лично писмо. 1.2. Предава съдържанието на чужд повествователен текст /приказка, художествен разказ/. Прави разлика между свидетелски и несвидетелски разказ. 1.3. Описва обект. 1.4. Създава кратък аргументативен текст в отговор на въпрос по определена тема, свързана с реалното общуване и с интересите в тази възраст. Компетенции: Основна степен /8. клас/ 1.1. Създава текстове от аргументативен тип - отговор на научен, литературен, житейски въпрос, като избира жанра /есе, статия/. Планира и структурира логически текста си съобразно темата и целта на общуване. Логически и графично обособява тематични-смисловите части на своя текст. Компетенции: средна степен /12. клас/ 1.1. Създава текстове с аналитична, тълкувателна насоченост; текстове от аргументативен и от описателен тип; текстове с развлекателна цел. 1.2. Прилага най-често използваните в писменото общуване жанрови модели /статия, есе, отзив/, като използва възможностите за вариативност в структурното, композиционното и езиково отношение. Ще ви предложим още един разрез на структурата и съдържанието на Проекта от образователната област писмено общуване, където са описани компетенциите на учениците, насочени към информационното ориениране и ползване на информация: 4. клас: Може да се ориентира в непозната книга по нейното оформление /корица, заглавие, илюстрации, съдържание/. Чете и разбира смисъла на книги и материали от детски списания и енциклопедии и може да предаде накратко съдържанието им, може да използва учебни речници. 8. клас Използва с познавателна цел различни източници на информация /учебници, енциклопедии, периодични издания, речници, познава графичното им оформление - бележки към текста, индекс/, може да поиска информация в библиотека, на книжния пазар, използва с прагматична цел специализирани текстове - разчита инструкции, правилници, справочници, извлича информация от документи. Ориентира се в жанровите особености на научно-популярна статия, речникова статия, новинарски текст, както и в жанровете на художествената литература, предвидени за изучаване в тази степен. Може да планира, да резюмира, да води бележки и да коментира съдържанието на текст от съответния жанр. 12. клас Използва различни информационни източници; анализира, сравнява и синтезира информация от един източник и от различни източници /конспектира, резюмира/. Справя се със справочници; енциклопедични издания; библиотечни каталози; библиографски справочници. Възприема съдържанието на юридически текстове, справочници, правилници и други документи. Като приложение към Проекта е разработено учебно съдържание по класове в съответните степени, в което са изведени основните знания за езика като система и за функционирането на езика в общуването. Позволихме си да ви предложим някои отрязъци от текста на Проекта, макар че съзнаваме, че фрагментарното му представяне не може да даде пълна информация за него. Изработването и внедряването на национални стандарти в обучението е трудна дейност - и затова, че за първи път у нас се създават стандарти, и затова че предстои още много работа за пълното “затваряне на веригата “ - държавно образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература - стандарти за измерване - учебни програми - учебници - учебен процес, тема, която заслужава и изисква своята дискусия задължително в цялата професионална общност.
© Милена Васева, 1999 |