* * *

web | Пръстен в кладенец

Как можеш в думи да облечеш покоя, подслушващ от ъгъла,
или пространството, свито в желязната чаша, гравирана с мрак и излъскана
                                                                                                              с час полунощен?
Ето, катедралите вечер висят на своите огнени камбанарии,
между дъските на органа тече музика, ще удави заспалия ангел в иконата.
Няма птица, която може да прелети разстоянието на крилата си.
И водата излива вода върху себе си и отново излива вода върху себе си
и така ще излива вода върху себе си. И тревата излива трева
и затрупва необитаеми къщи, обитавани от необитаеми хора.
Камъкът, хвърлен в пропастта, запазва равновесие на дъното,
това е музика на забрава. Разпадат се формите, щом приютите бездомника
и му сложите стол до камината и налеете в чашите кипнало вино.
Затворете се в стаята, върху пласт виолетов от стъпки,
наслоявайте пласта зелен на небрежните жестове, после лунния пласт
на вторачени погледи, после сребърен пласт на обвинение,
на оправдание тънкия пласт, почти непласт, почти резеда, и накрая
червеният пласт на любов върху пода - ето рецепта да излееш на себе си себе си.
Наивният може да бъде обесен на звук от цигулка, той ще вярва, че това е въже.
Многостенният кристал - календарът на светлината - да имахме погледа негов...

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.