ИНА ІV

web | Пръстен в кладенец

Тези елфи! Причудливи същества,
по своя логика танцуващи във храстите,
замаяни от люляк и от свечеряване,
погалили разсъмването още в полунощ,
жените им отчайващо красиви, до призрачност красиви -
сандалите им лунни и голотата лунна,
а пръстените вечно си забравят по клоните на копъра...
Жените им... сред арфи и цимбали и лири, посребрени от докосване
и още нещо, във което се препъвам, и паячета златни между струните
и песните им - коприна, кадифе, какво да кажа, изпънатост и лекота
(забравих за дайрето и бялата камбанка в ъгъла на всяка мисъл)
и огънят гори от самосебе си, от самосебе си което премълчавам.
Мъжете им край огъня и другаде, със шлемове от станиол
и ризници от алена трева и лъкове, нестреляли по никого
(родените за танц не са войници), и дали е ревност изненадата?
И на кого е собственост сънят?
Искам думи, за да разгадая и да замъгля
заобленост и рязкост и отдръпване (не казвайте любов),
магия те събаря на земята... дъхът на копъра... на копъра... на...
Кристал, дърво с резба, смарагди, песента им, говорих ли за нея вече?
Обяснения и става по-неясно, понятия, танцуващите елфи и кехлибар,
нима не казвам всичко, танцуващите елфи, което може да се каже,
танцуващите елфи, подайте ми кесия с думи, танцуващите елфи,
не с жълтици, а със думи, танцуващите елфи, със описания, определения,
предлози, граматика, танцуващите елфи, край огъня и питанки
и знак за възхищение, танцуващите елфи, край огъня и кехлибар,
и запетаи, за да си поема въздух,
танцуващите елфи край огъня и кехлибар и полунощ и копъра жените го миришат!
Иначе ще взема кесията със думи и ще я хвърля в огъня
и кехлибар и копъра жените го миришат и полудяват в танца
обезсилените думи от празнотата си, банани без банани
и ябълка, в която няма ябълка, и нещо, във което няма нищо,
танцуващите елфи край огъня и кехлибар, поезия превърната във друго,
танцуващите елфи, край огъня, и него ли да махна, за да се вижда
за какво е дума, танцуващите елфи, езикът е изпепелен и не достига
танцуващите, със бронзови игли закърпвам изречението, елфи,
убодох се, мълчанието изтича на едри капки,
танцу - виолетови на цвят - ващите
жена с гърди заоблени затиска раната с копър
ел - дъхът му облекчава, "ръката си подръжте на луната" - фи
танцу-магия-ващи-безпределност-те, ел-камбанка бяла-фи в центъра на мисълта ми.
Танцуващите...
Тези елфи! Измислени от Шекспир или друг, който се е наричал Шекспир,
или някой, когото смятаме за Шекспир,
или от онзи, който не е успял да бъде, все едно.
Тези елфи! Лудата реалност, когато си увит в завеса,
заспал между две представления, между две роли,
между две пиеси, между две реплики, между два замъка...
Когато си никъде и си на път за Дания!

© Маргарит Минков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.04.2007
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. Варна: LiterNet, 2007.

Други публикации:
Маргарит Минков. Пръстен в кладенец. София: Издателско ателие Аб, 2000.