Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЗЛАТНА БЪЛГАРСКА ПРИКАЗКА
Мая Дългъчева
Четвърта картина
Звучи сватбарска музика. Сватбата потегля, начело с жениха и предрешената,
забулена врачка. Чуват се възгласи:
- Да са живи и здрави младоженците!
- Голяма челяд да си народят!
- Имотна да им е къщата!
- Горчиво!
В този момент към двойката приближава окъсана врачка - предрешената Неродена
мома, с шал на главата, който скрива златните й коси.
Неродена мома: Искаш ли, момко, да надникна в ръката ти? Всичко е написано
там...
Момъкът: Ааа... Ела, ела! Аз май те познавам. Нали ти ми предрече преди
време тоя голям късмет? (Сочи булката си.) Ела, виж, да ми кажеш каква
ще е първата ни рожба.
Неродена мома:Всичко ще ти кажа, всичко. А дали е истина, сърцето
ти ще каже.
Селяните се скупчват около тях и слушат.
§ Песен на Неродена мома - 2
Живяла някога мома, от ябълка родена.
Не жалела, че е сама - с любим била сгодена.
Очите - бистри езера, сърцето - с обич пълно,
но врачка зла й завидя и злото в миг покълна!
Поеха двете към реката,
която сменя седем цвята,
и злата врачка, без пощада,
девойката невинна, млада,
натисна силно под водата,
додето черна бе реката!
След туй открадна й сукмана
и хукна, до уши засмяна,
с коси, в реката позлатени,
наместо нея да се жени!
Момичето едва изплува.
До днес тъгува и пътува,
и дири своя момък славен,
неотмилял и незабравен!
Историята свършва тук, тъй рекла е съдбата.
А неродената мома ти гледа на ръката.
Очите ти те лъжат днес, ала сърцето знае,
че хубостта, че обичта под скъсан чул сияе!
Врачката: Не я слушай! Лъже също като врачка ! Ела тук, при мен!
Момъкът: Чакай, чакай... Вярно ли е?
Настава суматоха. Селяните се скупчват около врачката и булката, дърпат
ги. Свалят шала на врачката, махат булото на булката. Момъкът стои зяпнал между
двете и гледа ту едната, ту другата.
Момъкът: Боже, какво ми дойде до главата! Тя ли е?... Не, тя... (Сочи
ту едната, ту другата.)
Долита Жар-птица.
§ Песен на Жар-птица и врачката
Жар-птица: Очите гледат, но сърцето вижда -
невестата ти истинска е тази! (Сочи Неродена мома.)
Врачката: Коя е тая, дето ме обижда?
Лъжа са думите й, тя ме мрази!
Жар-птица: Добре ме виж, наричам се Жар-птица.
В света на светлината съм царица.
Врачката: Царица - грънци! Крадла като мене,
навлякла перушини позлатени!
Жар-птица: Нечиста сила криеш във сърцето,
от нея погрознява ти лицето!
Врачката: Добре ли чух? Нарече ме грозница?!
Сега ще те оскубя, жалка птицо!
Жар-птица: От злото, като червей в тебе свито,
сърцето ти отдавна е пробито.
Бъди това, което ти отива -
превръщам те във ябълка червива!
Врачката уплашено отстъпва, бяга, крие се зад едно дърво. Селяните тичат
след нея. Един от тях вдига от земята червива ябълка.
Селянин 2: Брей! Ако не го бях видял с очите си, нямаше да хвана вяра!
Ще я нося на прасето, че е гладно...
Селянка 3: Ами! Ще тровиш хайванчето! (Взема я от ръката му и я захвърля.)
Селянка 1: Хайде сега да нагиздим булката, че сватба ни чака!
§ Финална песен (всички)
Да се хванем на хорото!
У-ха! И-ха-ха!
Да е живо в нас Доброто!
И-ха! Ха така!
Кой каквото сее, това ще пожъне -
бурен ли полее, бурен ще го спъне.
Булката е гиздосия!
У-ха! И-ха-ха!
А женихът - късметлия!
И-ха! Ха така!
Право дума, хора, всяка умна книга -
сговорна дружина планина повдига!
Нека жар в очите има!
У-ха! И-ха-ха!
Догодина да сте трима!
И-ха! Ха така!
Щом добро направиш, хвърли го в морето -
няма да забрави твоя дар сърцето.
Да се хванем на хорото!
У-ха! И-ха-ха!
Да е живо в нас Доброто!
И-ха! Ха така!
© Мая Дългъчева, 2003
© Издателство LiterNet,
01. 06. 2003
=============================
Първо издание, електронно.
|