|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
Мая Дългъчева Втора картина Градина, нощ, щурци, златна ябълка. Момъкът пази, облегнат на едно дърво. Скрита, врачката подслушва. Момъкът: Тц, тц, полунощ минава... (Превързва си пръста.) Тежък ден беше... Няма ли да дойде най-сетне халата, че да я преборя и да си лягам... (Прозява се.) Врачката: (На себе си.) Да знаеш как си ми легнал на сърцето, момко! С чувала жълтици най-отгоре! Появяват се самодивите. Врачката: Вай, вай, вай! Туй чудо не го пишеше на ръката! (Крие се зад дърветата)
Момъкът: Лелеее, какви моми, какво чудо! И в наше село няма такива! Хем хубави, хем много! Аз май наистина съм задрямал и сънувам... Ама как пък ще спя, като ме боли порязаното? Ха сега, де! Внезапно се чува свистене, шум, блясват светлини. Долита Ламята, брули дървото. Момъкът: Мечка страх, мен не страх! Хей, ламьо триглава, остави ябълките! Ламята: Кой смее да се бори с мен!?... На човек ми миришеее... Момъкът: На мен пък ми мирише на луканки от ламя! Ламята: Не си играй с огъня, момко! Ще те лапна на три пъти - за всяка уста залък да има! Момъкът: Една по една ще ти сека главите - едната като отрежа, другата да гледа и да помни! Ламята: Ей, кръвожаден род е човешкият! Дай му сабя и гледай - по три глави накуп сече... Момъкът: Ами твоят род какъв е, та тройно краде! Да не си роднина на царя, a? Дай ябълките! Момъкът замахва със сабята, но в този миг иззад ябълковото дърво пристъпя бляскава Жар-птица. Момъкът скрива лице в шепи и отстъпва назад. Врачката: (На себе си.) Ама аз вярно съм познавала, бре! Ей го на... (Сочи Жар-птица.) Момъкът: Какво става? (Ощипва се.) Ох! Не сънувам... (Търка очи.) Их, що не сънувам! (Поглежда объркан към Жар-птица, сочи я.) “Има пера като птица, пък в лице е хубавица...” Да, тъй рече врачката. Само дето не каза какво е. Жар-птица: Жар-птица съм, момко, Жар-птица. На Горния свят живея. Човешко око не бива да ме вижда, затуй на ламя се преправям. Момъкът (Идва на себе си.): Да, ама още утре пред сто чифта човешки очи ще те изправя! Ще те закарам насред мегдана - да те види цяло село. Да знаят какви ги вършат от Горния свят гостите! Ние от долния свят да не сме по-долни, а? Врачката (На себе си.): Тъй, тъй... Да не сме по-долни, а! Жар-птица: Пожали ме, момко, моля те! Аз не съм коя да е птица, царица съм! А златните ябълки от нужда вземам - не мога без тях... Сетих се! Ако ме пуснеш да си ида, дар ще ти даря в замяна! Врачката (На себе си.): Хе, хе! Иска да се отърве! Златно перо за капата ли ще му дадеш, ма? Не я слушай... Момъкът: Хм... Я да чуем какъв ще е? Ама първо кажи защо са ти моите златни ябълки!
Момъкът: Вярно ли казваш? Да не ме мамиш? Че вие от Горния свят... Врачката (На себе си.): Остави ги тия от Горния свят, че нагорно ще ти дойде! Жар-птица: Скрий се зад онова дърво и само гледай! (Откъсва третата златна ябълка и нарича.) Не си от майка носена, нито си с мляко кърмена, с лъчи си омагьосана и с тих дъждец закърмена! Не си от татко галена, не си със цвете кичена, устата ти е алена, очите ти - метличина! Чуват се магични звуци и се появява Неродена мома. Жар-птица я води при онемелия от учудване момък. Слага ръката й в неговата. Жар-птица: Това е, момко, моята отплата - невеста чудна със коси от злато. Пази я, закриляй я и живейте в мир и сговор! Момъкът: Ей, ама вие от Горния свят... Благодаря! Ще си я гледам като писано яйце. Врачката (На себе си.): Ще видим кого като писано яйчице ще си гледаш! Мене ще гледаш и хоро ще играеш... Сватбено! Момъкът подава на Жар-птица двете златни ябълки и тя отлита. Съмва се. Момъкът свири с пръсти - вика съседите да покаже невестата си.
Врачката все избутва момата и гледа да се улови до момъка. Като не успява да привлече вниманието му, предлага на бъдещата невеста да я позлати от глава до пети. Врачката (Отвежда Неродена мома встрани.): Ела, душичке, нещо да ти кажа! Ама само между нас да си остане - кажеш ли някому, ще се развали! Много си хубава, то се вижда. Ама бива ли момиче като теб, с лице като капка и златни коси, да носи такива прости дрехи? Златни дрехи по ще ти прилягат. Нали булка ще ставаш, сватбено хоро ще водиш... Наблизо, накрай село, тече една чудна река - седем води сменя! Червена ли не щеш, зелена ли, синя ли... Ама най-лъщи златната вода! Издебнеш ли я да се потопиш в нея, цялата златна ще станеш! Най-личната булка в селото ще бъдеш! Хайде да те водя... (Неродена мома поглежда към момъка.) На момчето ти няма да казваме - да зяпне, като те види. Хайде...
© Мая Дългъчева, 2003 |