ВИНО НА СВЕЩ

web | Женска роля

Добре си приготвил ваната - с пяната, свещите, виното...
Тъй ми се ще да остана, колкото - да замина,
да ти умия косата, колкото - да те удавя!
Кой ти опръска душата? С колко любов да я щавя?

Тъй ми се ще да е коледно - с пяна на преспи топли...
Гледам те гол и се моля: Боже, върни го в локвите -
да е опръскан до кикота с кални лунички! Спомни му
бляскави струи как блика тежкото облачно виме...

Как е засявал облакът дъжд, разцъфтял в прахоляка...
Върни го, Боже, в утробата, капни му в очите мляко -
да се разсъни душата му и да отпие от виното -
другото - дето го плаках пъти, животи, родини.

...Добре си загрял водата - съвсем на обич напомня.
Но си ми скубал перата, пък чака небе огромно.
Тъй ми се ще да те гушна, тъй ми се ще да те взема...
Чистият въздух е душен само за болен от хрема.

Свиркай си, пляскай във ваната - локвите са ни различни.
Моята няма пяна - водата в моята тича.
Ако се гмурнеш в дълбокото, ако съм още на прага -
свещичка, от болка мокра - пали ме! Виното слагам.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.