|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ТОЛКОВА МОЖЕ
web | Женска роля
Плачех над стихове.
И над илюзии.
Толкова можех - за зло и добро...
Спрях - старомодна сълза
върху бузата
на роден с бутафорни сълзи
Пиеро.
Бърса ме, три ми солената кожа
ту с показалец, ту със зебло -
слабите плачели.
Толкова може.
Светех в очите му - кротко. И зло.
Толкова може да е целебно,
ако погледнеш света през сълза:
виждаш - на пръстите
топлият гребен
сресва съня ти с пътечки в косата.
Ех, Пиеро,
бъркаш с вени конците,
клончета яхаш, вместо коне...
Бях му сълза. Той презирал сълзите.
Толкова - може.
Повече - не.
...Днес Пиеро без сълза е - сираче
в сладко от сини къдрици море.
Чак над конците
когато заплаче,
може солта ми да разбере.
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.
|