|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ПОРТОКАЛОВО ПРИПЛАМВАНЕ
web | Женска роля
В онази риза - на портокалови квадрати -
облякохме я заедно след първата нощ -
беше оранжево. Светло. И слято...
Бяхме една душа още.
Кожа в кожа, дух в дух
и нещо неуловимо -
ритъм на въздуха -
неравноделен -
в къщата с портокалови тухли и вино
от глухарчета,
брани в някаква глуха неделя...
В онези ръкави - побираха
всеки по две ръце,
беше летящо до главозамайване!
Сит портокал - туптеше сърцето ни -
зад стълбичка копчета,
помня - нетрайни.
Ако имаш една риза, стига за двама -
мълвеше портокаловата градина...
Зрее ли портокалът,
когато ме няма?
Кой превърна едното в една и един?
Онази риза, помниш ли -
с портокаловите квадрати,
стана решетка - гладът
изсърба нектара.
Къща и плод Господ ни прати...
Защо отгледахме звяр?
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.
|