ПО БЕЛЕГА

web | Женска роля

Когато вече няма да боли,
ще седнем ли ръка в ръка като тогава -
пред коледната ни елха?... Гали
ръката ми - до вик, до онемяване,
гали ме до оная тишина,
която ще успее да ти каже:
с теб бях елхова топка, бях жена
и нож, и две филии с него мажех,
разсипвах се на плаващи звезди,
додето и чаршафът ни засвети...
Това навярно само се лети.
Това не се танцува в многолетие.
Недей ме помни - друга оживях.
Дано и ти си жив. Дано нататък
обичаме с любов, а не със страх.
Летежът ли направи пътя кратък?
Или не ти достигна кислород -
задави те от шемет красотата...
Ще те очаквам в другия живот -
попивам линиите на ръката ти.
И ти ме чакай - с роклята. С коси,
в дълбокия си корен побелели.
Звезда ще донеса. Елха носи.
Играчките дано опазим цели...
Ръката ми ще бъде остаряла -
след теб не мога да съм пак момиче.
Търси по нея белег от горяло -
беляза ме.
Боля.
Обичам.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.