|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ЛЮЛКА
web | Женска роля
Самичко скърцане
на детска люлка
следобедът
като петмез проточи -
по-тъжно от ожулена цигулка,
по-сладко
от смълчано многоточие...
Облизвам струйката,
захлупвам с клепки
вкуса на този звук -
да го преглътна -
като бонбон,
от шепата ти лепкав
и силует,
от светлината смътен...
Какво остава, Боже,
след играта -
опушен миг, проточен
като вечност...
Ридае люлка - кълца тишината
и мъката,
подир детето - млечна.
След мнимия летеж
какво остава -
олющеното скърцане
пред здрача.
Нагазило в небесната тинтява,
едно хлапе над люлката си
плаче...
© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.
|