ДРУГА ПРИКАЗКА

web | Женска роля

Не е дошъл мигът.
Не е дошъл
векът, през който трябва да те срещна.
В коя гора ли бродиш -
сам и зъл,
а аз те чакам - зла, сама и смешна.

От паяжини
риза ти плета.
Какво ли знае малката Елиза?
Парливите копривени листа
са ласка,
щом развръзката е близо.

Очакването
може да е дар,
ала когато му се вижда краят.
Кошмар е да си гатанка в буквар,
която своя отговор
не знае.

А той е ясен даже за дете,
обаче, ако го четеш отгоре:
от паяжини риза
кой плете,
езика на цветята
кой говори...

Навярно ти си също
малко луд?
И чак пред лудницата ще се срещнем?
Ще те позная - с жестове на шут
и жаба,
на която шепнеш нежно.

И ще се срутят всички векове,
когато имената си узнаем.
Ще кажеш: “Палечке,
небето ме зове!”
А аз: “Здравей!
Приятно ми е, Мая.”

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.