ДЕТАЙЛ

web | Женска роля

Оплита ме в приказки - ласо невидимо мята...
Говори лазурно: гласът му е опиум, думите - чанове.
И тъкмо на влизане, сладко нагазила в лятото,
сепва ме ризата: горното копче - все закопчано.

Горното копче, му казвам, ме задушава -
не е тъй студено при мен, свали катинара!
Сигурно идваш от някаква зимна държава -
там отколе си мрат не от любов, а от старост...

Той се усмихва. В очите му пара се стеле,
капка сол край ухото пълзи... Ала нищо не казва.
Зад горното копче две думи в крачка са спрели -
навярно изгубени сред маскарада в пазвата.

Как ще ме любиш, го питам, така закопчано?
Гол съм, натъртва... Колкото швед по чорапи -
ако понеча, и му пробивам гръкляна -
горното копче със зъби до кръв ще отхапя!

Но го помилвах - на Майка Тереза приличам...
Чак на сбогуване копчето ще разкопчея.
Голям си, любими, достатъчно - да ме обичаш,
но още си малък, за жалост - да те живея.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 16.11.2008
Мая Дългъчева. Женска роля. Варна: LiterNet, 2008.