СМЕШНО

Не ми е жал за четката - платното
пътеките й цветни още пази.
И мога, щом изплача всички ноти,
в картината до дъно да нагазя!

Не се страхувам. В нея няма болка.
Любовите разделите не помнят.
Обратно се върти животът - ролка
и мълком слепя счупените стомни...

Посрещат ме гугутките, а пътят
пак киха прах след моите сандали...
Ако поискам - изгрев ще измътя,
ако поискам - залез ще запаля!

Единствените непознати хора
са тези, дето утре ще ги срещна...
И онова момиче там, на двора,
което си рисува нещо смешно.