ПРОВИНЦИЯ

По зелените улички, под липите сияйни,
моят град пак шушука свойте утринни тайни -
след разбъбрани токчета тътнат мъжки обувки
и прозяват прозорците сън, звезди и целувки.
Моят град със поетите и със правите пътища...
В него времето крета, но щастливото бъдеще
е така неочаквано и така неминуемо -
ей сега иззад ъгъла може с вик да нахлуе,
да разроши косите ти с вятър, стихове, клечки,
да отвее на мислите всички прави пътечки...

Този град ми ухае като бабина къща -
няма ключ и дувари, а когато се връщам,
знам, че някой се радва, знам, че някой във мрака
с липов чай и прегръдка, и със стих ще ме чака.

© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet, 04. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.