Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАП-КАП
Кап-кап - чешмата. Таванът се лющи.
Кап-кап - битието в пробити кофи...
Малкият Мук, с летящи обуща,
гледа как влача пантофи.
Малкият Мук ме дърпа в небето.
Столът забива копита.
От бита до небитието
е една тенджера жито.
Шепа любов, литър страдание,
с две-три сълзи подсоляваш...
Щипка мечти - придават ухание!
Накрая гладен оставаш.
И пак препъваш с очи отворени
адския път към Рая!
Човек си къса звездните корени,
додето на Бог играе.
Едва наболи, крилете пречат -
не влизат в огледалата.
Малкият Мук, смешно човече,
гледа как скубя перата.
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 07. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|