ДА ВИ ИЗПЕЯ

Аз бях птичето в царската спалня.
Щатен славей. Певец по поръчка.
Величах в серенада възхвална
полумесец, след туй петолъчка.

Ръкопляскаха царските длани,
днес - префинени, утре - космати.
Водка ляха. И клаха курбани.
И от задници тронът се клати.

Аз посрещах. Изпращах. И раснах.
Пях на място. На място мълчах.
Вярно, в клетка живях. Ала с гласност.
И със право на сън. И на страх.

Станах славей пред пенсия. Значи -
перушина вдън задния двор.
Чувам стъпки на царски готвачи
в най-протяжния бял коридор.

Нямам време! Ще взема накрая
да изхрача един рокендрол:
"Врях, кипях и видях. Вече зная -
всеки цар е наследствeно гол."

© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet, 12. 10. 2002
=============================
Първо издание, електронно.