Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ДУЕЛ
Спокойни, че жените им са верни,
поетите в кръчмето се наливат.
Ни ревност вдън очите ще се мерне,
ни болка, че постелята изстива.
След младата засмяна сервитьорка
насъскват стих и смях, и мъжка песен...
На стадото от думи псето зорко
звънливо лае. Но не лае честно.
Жените на поетите не плачат -
едната на Есенин се усмихва,
а другата, в завивките на здрача,
до Робърт Бърнс изтегната, притихва.
Не зная по-лукава изневяра -
безсмъртен да ти хвърли ръкавица!
Дори да си прескочиш сам дувара,
най-много да съзреш перо от птица.
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
04. 07.2002
=============================
Първо издание, електронно.
|