Лесна работа - цоп! - една точица, където трябва, и готово. Особено днес, когато несамоубитият /все още/ български интелигент работи за едното име. На ползу роду.
        Мъчи се, драпа, прави от нищо нещо и а-ха да му се зарадва, някой му турил точката. Защото живеем в Страната на чудесата. Тук бързата кучка планина повдига. А на Алиса й иде да се метне в някой огледален сайт, ама далече, много далече - там, дето няма чак такива чудесии!
        Чудя се, апропо, как ли би оцелял дядо Вазов в тия времена? Навярно щеше да се събуди някоя сутрин, да си включи компютъра и да прочете: “Немили-недраги” от Иван./точка/ Вазов. После какво? Ами ще се тюхка немил-недраг, дордето керванът си върви... Как накъде? Към Ориента. В цивилизацията законите са други... Както казва Киплинг:

        Който обича да хруска
        сладкиш от чужда закуска,
        голяма грешка допуска!

          /По повод едно животно с дебела кожа, свински очички и лошо визпитание./

        Иска ми се тази нашенска приказка да има щастлив завършек - всеки да си получи заслуженото. И вярвам, че ще има. Защото я пишем всички заедно, а ние, приятелите на LiterNet и българската литература, можем да сътворим повече от една точка.

        P.S.P. И тъй като утре някоя точица може да уцели моето или твоето, уважаеми читателю, име, нека бъдем нащрек към точкописците!