|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
КАК ЯЙЦАТА ПОВЯРВАХА В ЧУДЕСАТА Мая Дългъчева Яйцата в една кошница по цял ден скучаеха - ни игри, нито приказки знаеха. - Хей, братлета, почва приказката за реката - за оная, дето сменя седем цвята! Притихнаха яйцата и скоро в тишината - Ех, ако цопна в тая река, ще изплувам червено отвъд на брега - - Аз ще съм синьо - като синчеца! - Аз пък зелено - като скакалеца! - Аз като слънчице жълто ще светя! - Хубава приказка беше, братлета... Само дето чудеса не стават - На следващата вечер едва дочакаха екранът да засвети - Еееех, ако бяха ме снесли в Париж, досега охохооо - ела и ме виж! - Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават... - Шшшт! Тихо, тихо! Я замълчи! Кой споменава яйца на очи? На следващата вечер едва екранът забърбори - Кой кого ли? Ами то е ясно - онзи, който гледа по-опасно... - Не, не - онзи, черен като мрака! - Който е с черупка по-по-яка! - Кой каквото иска да говори - онзи, на главата с двете шпори! - Еееех, какъвто съм юнак - да ми падне оня, черен като мрак... - Само дето чудеса не стават - ей там, зад стъклото си остават. Така яйцата бъбриха, мечтаха, додето в кошницата си лежаха - - Шшшт! Мишлетата говорят, че някакъв велик ден се задава, Скупчиха се яйчицата и така затракаха с черупките, На другата сутрин, щом се събудиха, хем се озъртаха, хем се чудеха - А лъскавата тенджера прозвънна със капака, защото знаеше какво ги чака. По някое време се събудиха всички в седем панички с боички. - Леле, братлета! Чудо ли става? Май сме в приказката за реката, - Аз пък сънувам, или съм в Париж? Не се надувам, само ме виж - От радост вдигнаха такава врява, че хлапетата се накачулиха: какво става? - Пу, за мен - като зора червено! - Жълтото за мен! - За мен зелено! Чук-чук-тряс! - ехти селцето, смях подскача до небето, Накрая най-големият юнак получи титлата "Борак" - Ами това бе приказката за яйцата и как повярваха в чудесата -
© Мая Дългъчева |