ТУК СЪМ!

Мая Дългъчева

web

Живееше в Оная гора едно Мече, което си имаше Плюшено мече за гушкане.

Мечето беше още малко, затова се плашеше от сенките в Оная гора. А сенките много обичат да шушнат сенчесто в завесите нощем!

Мечето беше още малко и затова плачеше, когато му беше тъжно и самотно. А сълзите много обичат да се търкалят, когато мама я няма.

Мечето беше още малко и затова много искаше приказки за "Лека нощ!". А приказките много искат да ги разказва баба.

Мечето беше още малко и затова много обичаше своето Плюшено мече. А Плюшеното мече не можеше да разказва приказки. Не можеше да бърше сълзи. И не можеше да спре сенчестия шепот в завесите нощем. Плюшеното мече можеше само да мълчи. С Онова Мълчание, което означава "Тук съм!". От Онова Мълчание сенките стихват, сълзите пресъхват, а приказките оживяват насън...

Когато Мечето порасна, подари Плюшеното си мече на своето малко мече. Сега вече то си има Плюшено мече за гушкане.

А порасналият мечок още си има Онова Мълчание, което означава "Тук съм!".

Понеже в Оная гора мечетата се разбират без думи.

Щом потегляш натам, сигурно Онова Мълчание те е повикало.

© Мая Дългъчева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 26.10.2020, № 10 (251)

Други публикации:
Мая Дългъчева. Приказки от Оная гора. Пловдив: ИК "Жанет 45", 2012.