Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
ГАТАНКИ ЗА МЪНИЦИ-УМНИЦИ
* * *
Тя игрива е и мила,
и на нашата кобила
май е първа братовчедка,
нищо, че вълшебна четка
е рисувала райета
по гърбината й клета,
та да я обърква всеки
с пешеходните пътеки.
Що е то?
(зебра)
* * *
Тръгнала е бабка с кокалена шапка -
крета без тояжка и с душа юнашка
ще качи баира, без дори да спира.
Дълго е живяла, пък е срамежлива -
пипнеш ли я, цяла в шапката се скрива.
Не преде с вретенце, нито носи хурка,
че е много стара баба...
(костенурка)
* * *
Все към слънцето наднича,
все на слънце се припича
и защото го обича,
сам на слънце заприлича.
Само дето в златни къдри
мургаво лице се мъдри.
Що е то?
(слънчоглед)
* * *
Зиме и лете с рокля зелена
аз съм красива и пременена.
Вместо листенца, имам иглички
и на големия бор съм сестричка.
Знаеш ли как се наричам?
(елхичка)
* * *
Аз съм малка черна животинка,
скитам от градинка на градинка.
Недовиждам, ала всичко чувам
и тунели ровя - да пътувам.
Къщичката ми е под земята,
а коминчето й - сред тревата.
Сетихте се, дечица,
че се казвам...
(къртица)
* * *
Мама си има дървено раче -
няма крачета, нито мустаче,
ала от вятър й пази прането,
да не отлитне горе в небето.
Дрешки защипва зиме и лете.
Как се нарича, вие кажете!
(щипка)
© Мая Дългъчева, 2002
© Издателство LiterNet,
14. 09. 2002
=============================
Първо издание, електронно.
|